Каква е асоциацията, която се поражда в съзнанието ни,
прочитайки сентенцията на Иван Хаджийски? Чий е „божествения“ образ, изплуващ
над облаците в небето? И не само там... Застрашително уродлива започва да се превръща родната
ни действителност, че човек за месец да се откъсне от нея, върне ли се в Родината, неизбежно изпитва ужас и шок! Какво става, какво още може да се случи, та спокойно си живеем като в курник и свили
се в черупката си търпим абсурда на действителността, диктуван от новия ни
Голям брат?
Това бе повод да прелистя томовете
на Иван Хаджийски, заради когото един
мой преподавател бе репресиран през 80-те години на миналия век. Прегрешението
му бе, че запозна студентите си с творчеството на приятеля на Чудомир и дори си
позволи да го нарече основоположник на бългаската социология. Защото и преди, и
сега, в написаното от Хаджийски през 30-те и 40-те години на 20 век има много
ценни, актуални неща, които ни карат да се замислим. Заедно с
това има много забавни и поучителни случки, написани
с великолепен хумор.
Паметно е описанието му на български народен
представител след Освобождението: “Попаднали в българския парламент селяни, от
15-те франка, които получават дневно, харчат едва 1 франк и са на кромид лук,
хляб и ракия; купуват си волове. Върхът: един от депутатите “прислужва като
домашен слуга (на колегите си): носи им вода, дърва и т. н.”; ние го виждаме “в
бяла мръсна чалма-ямурлук, с остра брада, големи хлябове и връзка зеленчук в
ръцете, с жизнерадостно лице да припечелва към 15-те франка още няколко гроша.”
Е - сега прислужването не е само на колеги и е в по-друга форма. Целта обаче е същата - да се припечели нещо допълнително!
Хаджийски разкрива и отношението към държавната собственост: “Държавна вещ у нас е тази, която може да се заграби без
всяко гризене на съвестта.”
До болка познато от действителността ни .
И още:
“Докато
буржоазията в някои напреднали капиталистически страни печелеше чрез държавата,
нашата буржоазия печелеше от държавата.”
Блестящо!
И актуално!
Хаджийски дава точното определение за “Българска работа (конгрес, културно тържество, състояние,
обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле
започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по
задължение завършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на
печалните си герои.”
До болка познато от съвремието ни!
И още един цитат от Хаджийски ( “Бит и душевност…), по така наречения Народен кодекс след
Освобождението: “Грешно е: …Ако кмет, старейшина или друг големец яде
сиротинята, граби и съди по хатър…Ако жена, която кърми, не поддои сираче… Ако
някой не пригледа сиромаха… длъжника (и) не почака, щом няма сега да плати.”
Колко добре са го написали законотворците ни след
Освобождението!
За съжаление, накъдето и да се обърне човек вижда едно и
също. Навсякъде, на всички нива на властта, във всички области на управлението
са се самовъзпроизвели идентичните типажи, достойни за перото на
Хаджийски,
различаващи се само по обхвата на това, което опоскват. Човек постоянно се сблъсква с властваща персона, която не изпитва грам
колебание в собственото си право да предрешава човешки съдби, да разрешава
важни проблеми, да пререшава ключови процеси и да се налага
с инфантилни импровизации. Обикновено тези типажи
са с пламнали очи, с неудържими имитации на
стратегиране, с клинично невъзпираема енергия, с
върхова неспособност за диалог и с трагично бъркане на видяното тук и там със
знание!
Колко ни е необходим един съвременен Иван Хаджийски! Да
опише персона на любителя-управленец, на зле
образования мениджър, на лошо възпитания началник, на недоучения ръководител! Това е най-тежкото,
най-непоправимото и най-злощастното бедствие, което се стовари над
България …
Колко точно го е написал:
Където възпитанието се среща с образованието се ражда Културата!
Там където амбицията се среща с посредствеността се ражда
манията!
Жалко е, че манията и посредствеността властват над културата и образованието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар