За една бутилка "Чивас Ригал 21" - ежегодно.

Тези дни много неща се изписаха за Йерусалим, за Израел и за Палестина. Предимно от хора, нямащи понятие за това какво представлява исляма, какво представлява Израел и каква е причината за конфликта там. В по-предна публикация написах какво мисля по темата. Сега искам да разгледам Палестинската автономия от една друга страна, която до болка ни е позната.За съжаление страната ни много повече прилича на Палестина, отколкото на нормална европейска държава.. Защото като нея няма индустрия, но има "индустриален" капитал. Който даже си има асоциация, начело с благодетеля на футболния ни шампион!

Преди много години имах възможността /участта/ да се обучавам заедно с арабски младежи от Близкия изток, или както те самите казваха - от Машрик. В това число - сирийци, йеменци, палестинци. С някои от тях сме приятели до днес. Преди доста години, още по времето на Арафат, имах възможността да се запозная с повечето от представителите на бизнеса в Палестинската автономия. Озовах се, заедно с домакините ми, на месечния банкет, организиран от Мохамед Рашид, известен още като Абдел Саллам - главния финансист на Арафат. Банкет за около 2000 човека. В хода на вечерта, на задморския гост бяха представяни хора от местния бизнес в качеството им на -"нашата арматура", "нашето брашно", нашата вода"... Забелязах, че всеки един от тях минаваше през един малък страничен двор, в който имаше паркиран един Фолксваген - микробус и оставяше в него чанта с пари. Оказа се, че това е месечния рекет, който се плаща на Арафат, който от терорист вече бе станал политик. Той от своя страна не позволяваше на Израел да събира данъци на територията на Автономията.

На другия ден обсъдих видяното с приятелите ми и се басирах с тях, че те никога няма да имат своя държава с мотива, че по този начин тя не се прави. Много време мина от тогава. Арафат отдавна не е сред живите, като голяма част от парите му изчезнаха , не без помощта на Абдел Саллам. Интересно е, че приятелите ми помнят баса и ежегодно купуват "Чивас Ригал 21". 

Та и нашите индустриалци - плащат на когото трябва, но не и на държавата, не плащат заплати, да не говорим за осигуровки. С което България все повече и повече заприличва на Палестинската Автономия. Включително и с циганизацията, която е част от политическата игра... все пак трябва да има избиратели!

Кога ще ги стигнем ...китайците?

Когато преди 9 години Китайските авиолинии възложиха на Боинг разработването на средномагистрален тяснофюзелажен самолет, мой другар пророкува, че Китай гони успешно велика цел. Преди седмица е направено финалното плащане по сделката - следователно в Поднебесната империя имат свой собствен проект /С-970/ за граждански самолет. Към момента в китайските въздушни превози има паритет - 47% са боинги, около този процент са и еърбъсите, а останалите проценти са различни модификации та Ту и Ан, като преобладават Ту-214, които возят карго.

По време на посещението на Американския Президент в Пекин бе подписан договор за покупката на 300 боинга, на стойност $38 млрд ... В интерес на истината, китайците копаеха сделката от 2013, но Обама не я разреши. Сега Тръмп лично заведе шефа на Боинг в Пекин.

Много или малко са 300 нови самолета за китайските авиолинии? По спомен от същата 2013, ежедневно от Пекин до Шанхай имаше 47 полета, до Чен Дун - 34, до Гуанджоу - 28, до У Хан - 16, до Да Лян - 16 и т.н.

Меркетинговото подразделение на Боинг е направило оценка на потребностите на Китай от нови самолети след 10 години. В първия момент помислих, че има печатна грешка, но след няколко насрещни проверки числото си остана същото - 6810!?

Пак по спомен, заводите на Боинг в Сиатъл произвеждат по 52 самолета за една година... За десет години, пак по техни разчети, могат да произведат 570 машини. Свръх сили...Но имат и други договори!

Затова отиват на компромис за завод за сглобка на място, в едно мъничко летище на островите около Шанхай. Типично, по старата китайска схема, ще се натрупа безценен опит и веднага след натрупване на критична маса ще стартират производството по проект С-970, за който стана въпрос по-горе. Някога, по същия начин започнаха с най-обикновената японска електроника!

За любителите на числата - ориентировъчната цена на тези 6810 самолета, пак по данни на янките, е един трилион и двадесет и пет милиарда долара.

Това обяснява защо Тръмп е завел шефа на Боинг в Пекин!

Тимур и неговата команда

Всяка власт е несправедлива и лоша, освен ако ти не си в тази власт. . Тя е добра само ако ти си на върха или поне в сянката Му.

За това идеята за десидентството и за борбата с корупцията в управлението на социума е стара колкото света. Не е откритие нито на Корнелия, нито на Светиня Му!

Да се бори успешно с корупцията в историята на човечеството е успял само един държавник - Чингисхан! Как го е правил? Обединил онеправданите, дал им цел, пребили несъгласните и ... изклали корумпираните. Малко известно е, но Чингизхан стартира именно като борец с корупцията.

Това е системата!

В нашата система се допуска малка корупция. По високите етажи нея просто я няма. Ако си допуснал малката корупция - значи я регулираш. Така е било при Тимур. Но не този, познат ни от творчеството на Аркадий Гайдар. Другият Тимур, познат още като Тамерлан.

Той въвежда корупцията по нива - според това на какъв пост си - колко може да крадеш от държавата. Ако си надскочил нивото си - следва конфискация. И позор за теб и семейството ти. Никаква аналогия с добричките суджуци. Просто случайност.

Но ако покрай работата си /кражбите/ си намерил време и желание да свършиш и нещо полезно за държавата - ще те наградят. Особено, ако не си разорил търговците и не си намалил данъчно задължените бедняци. А ако и пътищата ти са нормални, стените на крепостите здрави /това в днешно време не е толкова важно/, керван сараите чисти и в тях има топъл и мек хляб - ти си достоен да яздиш до дясното Му коляно. Приликата с казуса "Делянчо" е съвършено случайна и не отговаря на действителността. Желаещите могат да се запознаят с Правилата за наказание на измамниците с качеството на хляба и пилафа в Отоманската империя!

"Брать по чинам!" 

Заветът на руските дворяни е основа на встъпителния инструктаж при назначаването /поставяне в избираемата зона на листата/ на всеки, от селски кмет и нагоре! 

За да са факт Тимур и неговата команда!

Защо няма да има война със Северна корея

До преди месец, за войната на Корейския полуостров, политици и журналисти говореха като за практически решен въпрос. Тя трябваше да започне, ако не днес - то в понеделник - обезателно. Защо това не се случи?

Ето един не политически коректен прочит на събитията :

За сега войната там не е на дневен ред, а едва ли и ще бъде в обозримо бъдеще. Заради една единствена причина.

Американците са известни с това, че изключително внимателно планират своите операции. Видимо са направили разчети на съотношението на силите, изготвили са модел на бойните действия и са стигнали до извода, че технически е невъзможно напълно да реализират замисъла им, без другарят Ким Чен Ун да ги "изненада" с ядрен удар. Ясно е, че за сега, силите и средствата за организиране на противоракетната отбрана на Южна Корея и Япония са не достатъчни и най-важните административно-политически райони на териториите им са уязвими. На този етап, задачата за унищожаване на режима в Северна Корея е видимо не решим заради една причина - дори един единствен взрив на ядрен боеприпас ще нулира успеха на операцията.

Какви изводи могат да се направят от патовата ситуация?

1. Ядреният потенциал на Северна Корея в бъдеще ще расте по-бързо от уплътняване на средствата за противоракетна отбрана на Сеул и Токио. На тази база , все по-трудно ще се окаже "укротяването" на севернокорейския лидер с военни средства. Явно за това Съединените щати помолиха Пекин да се заеме с преговорите.

2. В близко бъдеще, все повече малки авторитарни държави ще се стремят да се сдобият с ядрено оръжие. Основание за това са трите нагледни примера - Ирак, Либия и Северна Корея.

Садам Хюсеин и Кадафи не разполагаха с ядрени боеприпаси и бяха сразени от армията на САЩ. Ирак бе разгромен, страната разделена, Садам Хюсеин - обесен! Кадафи бе зверски убит, а Либия потъна в хаос.

Ким Чен Ун не само си е направил извод от всичко това, но и е предприел конкретни стъпки по придобиване и разширяване на ядрения арсенал.

Това е сигнал за всички малки държави, провеждащи политика, различна от тази на Вашингтон. Няма как да устоят на "разпространението на демокрацията" без ядрено оръжие!

На практика се получава така, че с политиката си САЩ съдействат за нарушаване на Договора за не разпространяване на ядреното оръжие. За малките страни, желаещи да провеждат независима политика, остава една единствена възможност - сдобиването с ядрен фугас. Ако перифразираме стария циничен виц - Ако нямаш ядрен фугас си Господин Никой! Или казано по Радан Кънев - Бай Хой...

Видимо е, че политиката на Вашингтон способства за разпространението на ядреното оръжие. Това е факт, който тепърва ще се мултиплицира.

Европа е длъжна да възприеме опита на Израел и Русия в борбата им с тероризма

Европа явно достига онази критична линия, преминаването през която ще доведе до обществени катаклизми. Основание за тази прогноза са вълната от терористични актове на стария континент и в Иран. Вече се чуват гласове, призоваващи за промяна в законодателствата, свързана с ограничаване на човешките права. В хода на приключилата предизборна кампания във Великобритания Тереза Мей застъпи подобна теза. Според мен – напълно предизборно. Остават големи въпросителни, относно това, как тя, в качеството си на Министър на вътрешните работи, а в последствие и като Премиер е ръководела борбата с тероризма, след като и дори сега не може да отдели основното от второстепенното в тематиката. А борбата с терора достатъчно дълго време бе в нейните компетенции. Сещам се и за българския и аналог – социоложката министър, която така и не успя да се впише в министерството.

Днес в Европа, а в частност и в България, няма разбирането по двата фундаментални въпроса:

1  Тероризмът е заплаха за съществуването на самите европейски държави.

2   С терора борбата трябва да се води в глобален мащаб.

За съжаление много малко експерти в Европа възприемат тероризма като заплаха за националната сигурност. Огромното мнозинство го приравняват с проблем и то  от нивото на  престъпността и  търговията с наркотици и чакат да се реши от самосебе си, а в последствие и да затихне. Цинично се говори, че в терористични актове загиват далече по-малко хора, от колкото да речем в битовата престъпност и в автомобилните катастрофи. На тези „експерти“ трябва да се припомни как започна Първата световна война! Да им се зададе въпрос – за какво загинаха над един милион войници само пред Вердюн? Дали и до колко Европа е станала по-хуманна и по-умна за последните 100 години…

С още по-голямо съжаление се констатира факта, че в Европа няма разбирането, че борбата с терора трябва да се води в глобален мащаб. Политиците не разрешават на службите да обменят информация и да сътрудничат нито с Китай, нито с Израел, нито с Русия. Европейските служби, дори помежду си нямат постоянен обмен на информация, като англичаните дори се „сдраскаха“ с американците на тази тема, заявявайки, че повече няма да им дават пълната информация. Като не дават – няма и да получават… От което ще последват доста трагични случаи…

Ако Европа желае да започне борба с терора, като за начало трябва да види как това се прави в страните, в които успешно се справят с него – Израел и Русия.

Следва да се отбележи, че в Израел терорът е доста по-различен от този в Европа. На практика там няма атентак, който да е извършен от израелски гражданин. Терорът в Израел идва отвън – от палестинската автономия и от съседните страни. Това говори за степента на интеграция на арабите, израелски граждани, в обществото и противодействието на терора се съсредоточава в пропускателния режим по пристанищата, летища и КПП по границата с Йордания. Който е летял със самолет на израелските авиолинии знае за какво става дума. Чекингът там не е два , а четири часа!

За разлика от Израел – в Европа терора се провежда изключително от европейски граждани – поданици на Нейно величество, граждани на Франция, Белгия, Германия. Почти няма участие на имигранти – бежанци в терористични актове.

Европа не само не трябва да отказва сътрудничество с руските служби, тя трябва задълбочено да изучи нейния опит в това направление. В началото на века Русия пе залята от терористична вълна, което наложи разработването на национална стратегия за борба с нея. Подготвиха я за пет години, като през първите три години се променяше юридическата основа, на която борбата с терора трябваше да стъпи. В следващите две години коренно се преустройва работата на държавния апарат, на правосъдието, на специалните служби. В борбата с терора са включени контрола на предвижването на населението, добиването и обработката на информацията, пълен контрол върху движението на паричните потоци, тотален контрол върху валутните сделки. Всичките тези дейности са обезпечени със съответните законови промени.

В Русия това е отнело 3 години. Имайки предвид, че икономиките на европейските страни са доста по-сложни от тази в Русия, може да се твърди, че времето, необходимо за промени в законодателството ще е доста повече.

Атентатът в Иран показа новото ниво, на което преминава терора. Ако до сега в Европа той се провеждаше от „любители“ терористи, то в Иран всичко бе като по учебник. Терористите бяха членове на отлично подготвена група, която бе обследвала обекта и бе открила слабите му места. След което проникна в него и свърши работата си. Този тип терор очаква и Европа.

Всичко казано до тук важи и за България. За нас е от изключителна важност да проучим опита и на Израел, и на Русия. Управляващи и опозиция лежат на кълката, наречена евроатлантизъм и очакват терорът да ни отмине. Допускането и хода на разследването на атентата в Сарафово от 18 юли 2012г сами по себе си говорят за „сериозността“, с която гледа държавата на него.

Въпросът е защо дори подготвени по темата политици от опозицията като Атанас Зафиров не повдигат въпроса за законодателните промени, които ще сложат на правилни основи борбата с терора?

За мястото на евро-атлантическите ценности в промяната на идентичността ни.

Повечето от нас гледат с удоволствие детското филмче "Ледена епоха". В него има един момент, на който искам да ви обърна внимание - малкото мамутче, което се бе изгубило, бе отгледано от опосуми и считаше себе си за такъв. Дори спеше провиснато на опашката си от клона на дървото, като истински опосум. Живеейки сред опосуми то бе променило своята идентичност. Същото в момента се случва и с повечето българи.
Идентичността е ключово понятие в теорията за управление на конфликтите и въпроса "Какъв си ти?" е основен. Опита от Босна, Ирак, Сирия и Судан показва, че отговорилия по неправилния начин се застрелва на място. Религията разделя хората много по-радикално от етническата принадлежност. Човек може да се роди полу-българин и полу-турчин...и при това да е гражданин едновременно на България и Турция Доста по-сложно, да не кажа невъзможно е да бъде полу-православен и полу-мюсюлманин.
За отбелязване е, че болшинството от съвременните изследователи на този проблем създават увереност, че религиозната идентичност е даденост и не подлежи на изменение. На практика, историята напълно конкретно свидетелства: КОЙ, КАК, ЗАЩО и С ПОМОЩТА НА КАКВИ ТЕХНОЛОГИИ може да промени и променя това, за което сме уверени, че не подлежи на промяна.
В този ред на мисли, така наречените "евро-атлантически ценности" не налагат ли нова идентичност на българите? До колко те са съвместими с традиционната православна идентичност на подавляващата част от народа ни?
Ако оприличим традиционната ни православна идентичност с операционната система на персоналния компютър, то наложената от вън чрез т.н. евро-атлантически ценности нова, "европейска" идентичност бихме могли да оприличим единствено и само с компютърен вирус. Този вирус, на пръв поглед, е съвместим с операционната система, но постепенно започва да я принуждава да работи по друг начин, даже в посока за саморазрушаването и. Потурчването на Родопите /като вирус/ е било несъвместимо с българските национални традиции и идентичност /операционната система/ и затова е било не достатъчно ефективно, до колкото просто се е опитвало да я замени и с това е предизвиквал яростна съпротива. Мутиралият хибрид, наречен "евро-атлантически ценности" може да се окаже пагубен за идентичността ни като православен народ, ставайки част от политиката за управление на държавата. На лице са първите резултати от дейността на "вируса" - разрушена икономика, пълна, почти феодална зависимост от чиновниците в Брюксел, съсипано училищно образование, сриваща се ценностна система в обществото ни.
Време ни е за Възраждане!
Но най-напред - не трябва ли да премахнем вируса?

Решаване на проблема с грантовата мотивация по еврейски

Как ще ги стигнем гражданите на Израел?

Не написах евреите, защото през последните 15 години управлението на тази страна доказа на практика, че държавата е на всички нейни граждани. 

Поредна стъпка в тази посока бе приетия едновременно на второ и трето четене Закон за финансирането на не политическите организации, приет на 20 март, ден преди Кнесетът да излезе в пролетната си ваканция.

Законът се коментира от средата на миналата година, когато бе внесен, след като от доклад на финансов контрольор при Държавния департамент на САЩ стана ясно, че американските данъкоплатци са финансирали кампания, насочена към дискредитирането на министър председателя на Израел Бинямин Нетаняху. В европейските медии напълно разбираемо бе наложено пълно покриване на случая и затова се наложи да прибегна до услугите на мой приятел,  чийто майчин език е идиш, а заради работата си назнайващ още няколко от редките езици, сред които е и иврит. И така, пъзела  за случая в Израел, станал повод за приемане на Закона за дейността и финансирането на НПО се нареди:

През ранната есен на 2014 г, регистрираната в Израел НПО "Кол Ехад" получава от Държавния Департамент на САЩ грант на стойност 350 000 долара за срок от 14 месеца. Формалната тема е нещо от рода на ... Подпомагане на Палестино-израелския преговорен процес. На практика обаче, създадената структура е обучена и активирана за ... сваляне на действащия министър - председател. През пролетта на 2015г се провеждат предсрочни избори и в предизборния период медиите на проекта и преминалите тренинги активисти изпълняват "новата" си задача.

През юли 2016г разследване на Комитет към Държавния департамент доказа всичко това и след оповестяването му в Израел избухна скандал. Ако това се бе случило в Белорусия или дори в Унгария, можеше да се намери някакво обяснение - все пак сценария бе проигран в Киев. Но за сметка на парите на американските данъкоплатци, да помагаш за свалянето на правителството на страна, която винаги си обявявал за стратегически съюзник, е цинично и трябва да служи за урок на всички нормални държави по света.
За отбелязване е бързината, с която реагира обществото в Израел. Въпреки традиционната фрагментация в Кнесета /между 10 - 12 партии/, бе приет подходящ закон, регулиращ финансирането на НПО.

Интересно е преминало гласуването в 120 членния Кнесет: 42 ЗА; 21 ПРОТИВ, останалите - ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ.

Съгласно Закона, всички НПО -та, както и организации, провеждащи и оповестяващи проучвания преди и по време на избори следва да обявят своето финансиране, като го ограничат в едни много интересно формулирани рамки. Отбелязвам, че на Обетованата земя финансирането на политическите партии става основно от дарения на НПО-та и от частни лица. Там държавни пари в политически партии не се наливат.

Рамкирането е направено по еврейски - на първо място НПО-тата нямат право на повече от една трета дял чуждестранно финансиране; На второ място - 2500 долара е тавана на дарението, което едно СЕМЕЙСТВО може да направи за финансиране на НПО или на политическа партия, през НПО. А семействата там са големи, като в тях се включват и внуците.

Интересно, ако подобен закон се приеме и у нас, дали ще има изобщо НПО-та?

Още по интересна ще е политическата картина - при отсъствие на грантомотивирани протестъри и контрапротестъри. Както и при отсъствие на грантови медии!

Наистина - Кога ще ги стигнем израелците!!!