МЕНЬШЕ НАДО ВОРОВАТЬ !!!

ПО МАЛКО ТРЯБВА ДА СЕ КРАДЕ !!!

В края на отминалата година прехвърлих визитниците си в електронен формат.Това бе повод да класифицирам контактите по вид на бизнес, националност и т.н. Наложи се част от тях, които до сега стояха под логото на голяма газова компания да отделя в отделна група. Сред тях попадна визитката на Игор Борисович (фамилията ще запазя за себе си) – Началник на една структура в Газовата компания, която се занимаваше с корпоративната сигурност и вътрешния контрол.

     Приятелите ми знаят, че в течение на година и половина имах удоволствието да бъда част от ръководството на голям строителен проект на територията на Руската федерация.В рамките на нормалното беше, като представители на страна, членка на ЕС и НАТО да бъдем във фокуса на вниманието на определени трибуквени руски държавни структури като МВД, ФМС и ФСБ. На широката аудитория е позната предимно последната, но Бога ми ... останалите две също заслужават респект! Като част от „театъра“ към нас проявяваха интерес и съответните структури на големите газови компании, чиито служители се явяваха част от изброените по-горе трибуквия. По това направление се развиваха и отношенията ни с Игор.

     По време на февруарските „сороковници“ (поредица от дни, през които температурата на въздуха не се качва над минус 40 градуса) ми се обади Игор Борисович. Човек на моите години, с типичното за сибиряците особено чувство за хумор. Ръководеше отдел в Газовата компания, чиято работа стряскаше на сън не един прегрешил чиновник. Попита ме дали съм донесъл от България любимия му български мед, с който да подсладим носения като подарък за мен чай. Смееш ли да откажеш така предложената среща, а и вече виждах през прозореца джипа му до моята кола на паркинга пред офиса. Някой да не обича симфонична музика...както казваше на времето мой преподавател...

     След половинчасов разговор на тема КРИМ,където вече бяха започнали събитията, Игор пожела да разгледа един от жилищните блокове, които  строяхме в близост. Показах подробно сградата и изградената до момента инфраструктура. Междувременно бе станало време за обяд и го поканих в столовата на обекта. С интерес разгледа кухнята, складовете и столовата. Обяда определено му хареса! За учудване на готвача поиска да си плати. Защо ли аз не се учудих? Това бе начин да сравни цените, по които снабдяваме продуктите, с техните. Самият аз не пропусках да направя това при посещенията си във фирми контрагенти. Помолих Готвача да ни донесе Меню – разкладката, която бях въвел по армейски образец. Калкулацията за деня показваше скромните 179 рубли за закуска, обяд и вечеря на човек. С включени продукти, ток, вода, изплащане на оборудването за 18 месеца и заплати на персонала. По тогавашния курс на рублата към лева – около 7,40 лв на човек на ден. При средно 35% по-скъпи от България продукти . Последва въпрос откъде доставяме продуктите и се наложи да му покажат фактурите с цените.

     Видимо ядосан, Игор се обади по телефона на Началника на отдел „Хранене“ в тяхната компания и произнесе легендарната по-късно в града фраза :

„Меньше надо воровать!“ (По-малко трябва да крадете!)

Мълниеносно в града стана известно, че Българите се хранят обилно три пъти по-евтино при съотносимо качество и количество на храната. Това ни направи страхотна реклама, като Организация, която не прави далавери и работи по Европейски! След дни станаха известни резултатите от направената ревизия в Отдел „Хранене“ на Газовото дружество. Както и уволненията в него, по повод възбудените наказателни дела.

     Колко хубаво би било и в България някой да тропне по масата и от позиция на властта да заяви:

„По-малко трябва да крадете , господа!“

Съвсем отговорно заявявам – През цялото време в Русия знаех, че във всеки един момент строителството подлежи на МНОГОСТЕПЕНЕН контрол. Това се случваше непрекъснато. ЗАЩОТО СЕ СТРОЯХА  СОЦИАЛНО ЗНАЧИМИ ОБЕКТИ!

Виждайки, как в БЪЛГАРИЯ се „усвояват“ проекти за милиарди лева, в отсъствие на елементарен инвеститорски контрол се питам – КЪДЕ Е НАШИЯТ ИГОР БОРИСОВИЧ? Защо се позволява фирмите да правят СКРИТА ФОРМА НА ПЕЧАЛБА, без да спазват елементарни строителни норми и еко изисквания? В ущърб на гражданите и на бъдещите поколения! 

Правя аналогия между плана "МАРШАЛ" за следвоенното възстановяване на Западна Европа и Кохезионния фонд и Европейските проекти. Сравнението никак не е в полза на сегашните проекти.

     Може би е време да се изследва темата, разнищваща разликите при ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕТО на парите при плана МАРШАЛ в Западна Европа и УСВОЯВАНЕТО на средствата по Еврофондовете в България. Може би там е скрит ключа от бараката, наречена Кохезия?

Не мислите ли?