ТРИТЕ СТЪЛБА, ВЪРХУ КОИТО СЕ КРЕПИ МАФИОТСКИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЪРЖАВАТА

В последно време, няколко български политици поставят въпроса за изваждането на мафията и мутрите от политиката и властта. Татяна Дончева дори направи темата основна на проведения конгрес на партия “Движение 21“. Десетина дни преди това, отново тя постави въпроса на Форума на ДСБ. Темата е от изключително значение за развитието на страната и е предизвикателство за всеки  аналитичен специалист.

Основно правило в анализа е, че дефинирането на проблема е 50% от решаването му. Ако успеем да определим по какъв начин мафията и мутрите контролират държавата, обществото може да съсредоточи усилията си по противодействие в определените места и ще съумее да си  върне контрола върху държавността.

 Към момента България е обсебена от задкулисни групировки, които контролират и четирите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна. Всекидневно виждаме как се случва  това – чрез прокарване на лобистки закони, нагласени процедури за обществени поръчки, действия /бездействия/ на прокуратурата, както и чрез  публикации в най-тиражните вестници и с предавания по най-гледаните телевизии.

Няколко  са стълбовете, които осигуряват мафиотския контрол върху ежедневието на държавата:

– липсата на правосъдие;

- поддържане на огромен брой регулационни режими;

- превръщането на държавата в най-големия вътрешен инвеститор;

Сигурно има и други, но според скромното ми мнение тези са основните.

Липсата на правосъдие е основния стълб, на който се крепи задкулисния контрол на мафията върху държавата. Знаков бе случая със „законно“ отнетата от френските и собственици фирма, разгласен от посланика на Франция - Негово превъзходителство Ксавие Лапер дьо Кабан. За съжаление тази афера не е изолирано явление.Сама по себе си е достатъчно красноречива и показва  от какво се страхуват чуждите инвеститори и обяснява намаляването на преките инвестиции в България. По данни на БНБ за януари 2016 те са намалели с около 86% спрямо януари 2015.

В края на март, по време на съвместния форум на Американската търговска камара и Правителството на България бяха разгледани политиките и мерките на правителството за насърчаване на икономическия растеж. От американска страна отчетоха добрата форма на диалог между камарата и Правителството на България през изминалата година, но с тревога повдигнаха въпроса че въпреки усилията на институциите, наличието на добри макроикономически характеристики, корпоративен данък от 10% и конкурентно възнаграждение на труда, чуждите инвеститори нямат доверие в България заради неспазването на върховенството на закона!!! 

Оглушителен шамар!За който медиите услужливо премълчаха.

Да не говорим, че липсата на адекватно правосъдие  засяга и всеки един български производител и търговец – достигнати  са нива на междуфирмена задлъжнялост, парализиращи икономиката на страната. В същото време  само част от фирмите търсят вземанията си по съдебен път.

Вторият стълб  е поддържането на огромен брой регулационни режими.

Сам по себе си всеки регулационен режим  отнема административен, финансов и времеви ресурс и е препятствие пред дейността на бизнеса. Обратната страна на медала е, че се  създава непосредствена възможност за рекет от страна на държавната администрация.  Истина е, че у нас  от 2003 г. има действащ Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В момента , след безброй допълнения и изменения, имаме почти 2800 регулационни режими.

Всеки от тях поставя бизнеса в някаква зависимост от държавната или общинската администрация и всява страх от отказ. Но дори да успее да получи разрешителното или дори да е избрал да развива бизнес, който не подлежи на някой от безбройните регулационни режими,над предприемача вечно тегне Дамоклевия меч на най-страшното държавно оръжие - "проверката". Всеки български бизнесмен, който е бил „проверяван“, може да разкаже какво струва като време и бумащина всяка една проверка и как, в нарушение на разпоредбите на ЗОАРАКСД, му се изисква информация, която вече е предоставял под една или друга форма.

Третият стълб се явява превръщането на държавата в най-големия вътрешен инвеститор.

Да, двадесет и шест години след промяната, държавата отново е най-големия инвеститор. През изминалата 2015г обявените обществените поръчки са на стойност почти 7 млрд лева..

Държавните разходи, съгласно бюджета за 2015 г. са 31 млрд. лв. без разходите по лихви и вноски в ЕС, което е 37% от БВП, а с тях – почти 40%.За сравнение - в периода 1997 - 2012 този процент е 26 - 33.

Тези стойности  показват до каква степен икономиката на България става все по-зависима от държавата и най-вече  от факторите в нея, които разпределят държавните разходи. Фактът, че обществени поръчки могат да бъдат спрени по усмострение на премиера Борисов, засилва убеждението, че бизнесът в България е зависим от волята му, а не от закона. От друга страна, участието и безучастието на държавните институции (БНБ и прокуратурата, например) в най-големият фалит в историята на България – този на КТБ – говори ясно, че те не се боят да намесват активно в бизнес делата, без да се чувстват длъжни да се отчитат пред обществото.

Всичко това е изключително добра хранителна среда  за генериране на корупция, зависимост и несигурност. В тези условия, дори и при 10% плосък данък, няма как да очакваме ръст на местното предприемачество и да привличаме  повече външни инвестиции.

Отсъствието на независими от държавата икономически субекти води до тотален контрол   във всички сфери и до израждане на политическата система. Свидетели сме на поредното срастване на Партия и Държава. Парадокс – България се върна в началото на осемдесетте години на миналия век – Тоталитаризъм в действие!

Темата остава открита за необходимите действия на Опозиционните партии в Парламента, както и за действията на извън парламентарните партии и Гражданското общество за изваждането на мутрите и мафията от политиката и властта.