В последно време, няколко български политици поставят въпроса за
изваждането на мафията и мутрите от политиката и властта. Татяна Дончева дори
направи темата основна на проведения конгрес на партия “Движение 21“. Десетина
дни преди това, отново тя постави въпроса на Форума на ДСБ. Темата е от
изключително значение за развитието на страната и е предизвикателство за всеки
аналитичен специалист.
Основно правило в анализа е, че дефинирането на проблема е 50% от решаването му. Ако успеем да определим по
какъв начин мафията и мутрите контролират държавата, обществото може да
съсредоточи усилията си по противодействие в определените места и ще съумее да
си върне контрола върху държавността.
Към момента България е обсебена от задкулисни групировки, които контролират и четирите власти – законодателна, изпълнителна,
съдебна и медийна. Всекидневно
виждаме как се случва това – чрез прокарване на лобистки закони,
нагласени процедури за обществени поръчки, действия /бездействия/ на прокуратурата, както и чрез публикации в най-тиражните вестници и с предавания по най-гледаните
телевизии.
Няколко са
стълбовете, които осигуряват мафиотския контрол върху ежедневието на държавата:
– липсата
на правосъдие;
- поддържане на огромен брой регулационни режими;
- превръщането на държавата в най-големия
вътрешен инвеститор;
Сигурно има и други, но според
скромното ми мнение тези са основните.
Липсата на правосъдие е основния
стълб, на който се крепи задкулисния контрол на мафията върху държавата. Знаков бе случая със „законно“ отнетата от
френските и собственици фирма, разгласен от посланика на Франция - Негово превъзходителство Ксавие Лапер дьо Кабан. За съжаление тази афера не е изолирано явление.Сама по себе си е достатъчно красноречива
и показва от какво се страхуват
чуждите инвеститори и обяснява намаляването на преките инвестиции в България. По данни на БНБ за януари 2016 те са намалели с около 86% спрямо януари 2015.
В края на март, по време на съвместния форум на Американската
търговска камара и Правителството на България бяха разгледани политиките и
мерките на правителството за насърчаване на икономическия растеж. От американска
страна отчетоха добрата форма на диалог между камарата и Правителството на
България през изминалата година, но с тревога повдигнаха въпроса че въпреки усилията на институциите, наличието на добри макроикономически характеристики, корпоративен данък от 10% и конкурентно възнаграждение на труда, чуждите инвеститори нямат доверие в България заради неспазването на върховенството на закона!!!
Оглушителен шамар!За който медиите услужливо
премълчаха.
Да не говорим, че липсата на
адекватно правосъдие засяга и всеки един
български производител и търговец – достигнати са нива на
междуфирмена задлъжнялост, парализиращи икономиката на страната. В същото време само част от фирмите търсят вземанията си по
съдебен път.
Вторият стълб е поддържането на огромен брой регулационни режими.
Сам по себе си всеки регулационен режим отнема
административен, финансов и времеви ресурс и е препятствие пред дейността на бизнеса. Обратната страна на медала
е, че се създава непосредствена
възможност за рекет от страна на държавната администрация. Истина е, че у нас от 2003 г. има действащ Закон за
ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху
стопанската дейност. В
момента , след безброй допълнения и изменения, имаме почти 2800 регулационни режими.
Всеки от тях поставя
бизнеса в някаква зависимост от държавната или общинската администрация и
всява страх от отказ. Но дори да успее да получи разрешителното или дори да е
избрал да развива бизнес, който не подлежи на някой от безбройните регулационни
режими,над предприемача вечно тегне Дамоклевия меч на най-страшното държавно оръжие - "проверката". Всеки български бизнесмен, който е бил „проверяван“, може да разкаже какво струва като време и бумащина всяка една проверка и как,
в нарушение на разпоредбите на ЗОАРАКСД, му се изисква информация, която вече е
предоставял под една или друга форма.
Третият стълб се явява превръщането
на държавата в най-големия вътрешен инвеститор.
Да, двадесет и
шест години след промяната, държавата отново е най-големия
инвеститор. През изминалата 2015г обявените обществените поръчки са на стойност почти 7 млрд лева..
Държавните разходи, съгласно бюджета за 2015 г. са 31 млрд. лв.
без разходите по лихви и вноски в ЕС, което е 37% от БВП, а с тях – почти 40%.За сравнение - в периода 1997 - 2012 този процент е 26 - 33.
Тези стойности показват до каква степен
икономиката на България става все по-зависима от държавата и най-вече от факторите в нея, които разпределят
държавните разходи. Фактът, че обществени поръчки могат да бъдат спрени по усмострение на премиера
Борисов, засилва убеждението, че бизнесът в България е зависим от волята му, а
не от закона. От друга страна, участието и безучастието на държавните
институции (БНБ и прокуратурата, например) в най-големият фалит в историята на
България – този на КТБ – говори ясно, че те не се боят да намесват активно в
бизнес делата, без да се чувстват длъжни да се отчитат пред обществото.
Всичко това е изключително
добра хранителна среда за генериране на корупция,
зависимост и несигурност. В тези условия, дори и при 10%
плосък данък, няма как да очакваме ръст на местното
предприемачество и да привличаме повече външни инвестиции.
Отсъствието на независими от държавата икономически
субекти води до тотален контрол във
всички сфери и до израждане на политическата система. Свидетели сме на
поредното срастване на Партия и Държава. Парадокс – България се върна в
началото на осемдесетте години на миналия век – Тоталитаризъм в действие!
Темата остава открита за необходимите действия на
Опозиционните партии в Парламента, както и за действията на извън
парламентарните партии и Гражданското общество за изваждането на мутрите и
мафията от политиката и властта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар