За еволюцията на г-н Борисов от Бате Бойко до Бай Х@й

Малко хора са чели, а още по-малко хора у нас си спомнят за Берлинското въстание от 50-те години на миналия век. След потушаването му, партийното началство  на ГДР се „оплаква“ на Бертол Брехт, че „...народът не е оправдал доверието на Правителството...“ .Идиотизъм без граници! Отговорът на класика, който не се е боял дори от Хитлер в разцвета на Третия му Райх е бил лаконичен – „Защо Правителството не си потърси друг народ?“

Народът /според управниците/, независимо от етническата си принадлежност и държавата , в която живее: пие, мързелува, малко работи, много иска, и най-вече – не е склонен  да разбере висшите стремления на управляващите, обикновено родени от глупостта и  главозамайването им.

Управниците/според народа/  : винаги и навсякъде обсебват всичко за себе си, обичат да делят на едно, безделничат и поставят на сладки и топли държавни службички калинки, предимно от средата на съучениците си, както и роднини, в това число и най-близките.

С течение на времето става от ясно – по-ясно, че управляващите на практика са обикновени хора, които не са могли, не са поискали, или вече не искат да реализират себе си в професионалната сфера – бизнес, наука, образование или медицина. Стара истина е, че този, който може да строи било дом, било кораб, било свинеферма , не се занимава с партийна работа. Има, разбира се и изключения. Когато политиците в обществото станат толкова много, че във всички останали области настъпва дефицит, в това число и на пари, то и хора от нормалния бизнес си проправят с всички средства път към „хранилката“. Някои от тях дори успяват за известно време да запазят приличие. Макар това да е на практика екзотика. Достигнахме фаза, в която имаме Парламент, в който на практика няма дискусия. Нещо като Великия народен хурал, Всекитайското събрание, Върховен съвет и Джамахирия.

Всичко това обяснява, поне до някъде, еволюцията на Премиера от свойски-уважителното Бате Бойко, през махленското Баце, до пресмехулно-пренебрежителното Бай Х@й /по Радан Кънев/.

Управляващи  и народ изначално са недоволни един от друг. В следствие от това взаимно недоволство периодично народът „гласува“ с камъни, а понякога и с оръжие, а управляващите в същата периодичност са  пребивани и /или/ прогонвани.

Наближават Избори...