За законите на властта и резервната скамейка на управляващите

По принцип лидерите са доста различни един от друг. От детството си харизматични като Александър Македонски и оказали се в тази роля по волята на съдбата като Темучин, познат ни повече като Чингисхан. Армейци като Наполеон и революционери като Кастро. Но какъвто и да е лидерът, във върховете на властта действат специфични закони, които са валидни както за всички епохи, така и за всички страни. Един от най-значимите от тях е Законът за умората – умората на лидера и умората от лидера. Работата на водача е тежка, не е по силите на всеки, а и е невъзможно да се  носи на плещите, без това да крие негативи... Като за начало започва да прави грешки. Отглежда си любимци и фаворитки. Реагира не адекватно на дреболии и отблъсква онези, на които може да се опре в трудни моменти. Пропуска това,  което спешно трябва да реши. Занимава се с дреболии, само и само да не започне да решава основополагащите неща. А когато започне с тях, разбира, че  вече е късно и почти нищо не е решимо без тежки последствия. Очаква едни резултати, а получава диаметрално противоположни. Поставя на възлова позиция някой от фаворитите си, а след известно време става ясно, че от него нищо не става, при това вече е сложно да бъде сменен по ред причини. Става жертва на вътрешни и външни обстоятелства. Бил е сигурен в това, че има управленски екип, служби за сигурност, армия. Действително през годините те са опосквали всичко полагащо им се по бюджета, а после, на прага на конфликта се оказва, че те са предимно и само на книга. Не случайно много лидери, осъзнавайки всичко това, са искали да напуснат постовете си, но не са могли. Да вземат властта е сравнително лесно. Много по важно е навреме да излязат от нея. Разбират, че Законът за умората от лидера действа- народът е уморен от лидера си. Любовта на народа е преходна. Мубарак и Кадафи са примери за това. България не е нито Египет, нито Либия, но струва ли си да се експериментира?  Отсъствието на добре подготвени и лоялни кадри, които да поемат поста е видна. От това произтичат основните проблеми на управляващите в България. Ситуацията е комична като в стария виц – Бог е дал на човека ум, честност и партийна лоялност, но при условие, че на едно място не би трябвало да има повече от две от тези качества. Та от там – ако е честен и умен, няма да е партийно лоялен, Ако е умен и партийно лоялен, ще е подлец! А ако е честен и партийно лоялен – ще е глупак... По тази причина на резервната скамейка на управляващите попадат предимно  партийно лоялни индивиди от двата вида  - честни  глупаци и умни подлеци. Това е и другия закон на властта – Законът за флотацията на фекалиите, които според българската поговорка не потъват, а вигаги се стремят към повърхността. Където се формират резервните скамейки на управляващите.

До болка познато вече 27 години!

Бог да пази България!