Да се правим, че не забелязваме
това опасно състояние е нехуманно и опасно. Ако предоставим на тези хора
благоприятна емоционална среда и успеем да запълним този вакум, ще
способстваме за хармонизирането на обществените отношения и по мое мнение това
е най-важната задача на българската култура. Искам да отбележа, че халтурата
само засилва усещането за душевна пустота в същата степен, в която прекрасното
произведение на изкуството води до умиление зрителя
и му дава сили да живее. И не е въпроса само във формата – както казва класикът
– формата си е форма – в нея можеш да отлееш и произведение на изкуството, но можеш да охладиш и пача…
Днес, пред Културата, стои същата
задача, която стои и пред …селското стопанство – да нахрани народа. Но не с
макдоналдския фастфууд, който лошо се усвоява и само трови организма, а с
нормална, качествена и по възможност не скъпа
духовна храна. При това, последното условие не е неизпълнимо. По принцип
истински талантливия човек е с ясно изразена жизнена позиция, но за него
красотата винаги е поне малко по-скъпа
от печалбата. Ще си позволя да предположа, че чумата на нашето общество –
Корупцията – е обусловена и от това, че в България се появиха много духовно
осакатени хора. Те не умеят да се радват на красотата на живота, която Бог е дал
на всички по равно. Когато стоиш на Новото
пристанище в Поморие и не изпитваш радост от видяното, си принуден да измерваш
щастието с размера и мощността на яхтата
или на колата си, за да получиш някакво удоволствие от живота.
Спокоен и щастлив не е народът, който е преситен в най-голяма степен,
а този, който е намерил своите идеали и прави всичко за да ги постигне.
Формирането на идеалите на нацията не е ли основното предназначение на културата?
Това не може да се реши чрез лозунги и пропаганда, а само посредством нея, както и със средствата на
изкуството.
За съжаление, колкото и да не ни
се иска, не можем да не признаем пред себе си, че културното наследство на
България от 19 и 20 век започва да губи
своята сила. Причината е в естествената смяна на поколенията. Това, което за
нашите родители беше отражение на самия живот, а за нас е мил спомен от детството, на
двадесетгодишните не говори нищо. Светът се променя с бързи темпове и ще бъде
наивно да смятаме, че можем да оформим
духовно няколко от следващите поколения с книгите и филмите от втората половина
на 20 век. Още по-малко само с книгите от Възраждането. Изучаването на
класическата литература – наша и световна е винаги важно условие за формиране
на културния облик на човека. Но младежта винаги иска да види на екрана своя
съвременник, с присъщите му проблеми. Без това няма пълноценна социализация, а без
социализацията на младото поколение се поставя под въпрос самото функциониране и бъдещето на държавата.
Какво е нужно за да се случи това? Необходимо е да се
търсят нови таланти, да се въведе обмислена система за социалното и финансовото им стимулиране, да се инициират национални конкурси, но не такива, проведени заради PR-а на членовете на журитата им. Искрено
се надявам това да бъде записано в Стратегията
за развитие на културата в България,
която би следвало да се обсъди и приеме в най-скоро време. Достатъчно безумия се
натвориха в културата и в образованието през последните 7-8 години. Самата
острота на въпроса, който повдигам, без претенции за пълнота и всеобхватност, показва
колко стремително се повишава ролята на културата в съвременна България.
Разбира се, има основание да се приема, че това е във връзка с изпитанията и
предизвикателствата, през които преминаваме като общество – евакуацията - именно евакуацията а не имиграцията на над 2
млн българи, икономическата и демографската криза, заплашващия да ни залее мигрантски
поток. За тяхното преодоляване, както никога до сега, ни е необходимо национално
съгласие и национално единство. А в българското общество, в което има няколко
конфесии и над сто партии, националното единство може да се постигне предимно
по пътя на културата. Останалото са само приказки, които дори и Кунева доказано ги може!
Няма коментари:
Публикуване на коментар