СТРАНА И ДЪРЖАВА. ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ ... И ПЕРПЕНДИКУЛЯРИ.

Крокодилът Гена е   популярен в детството ми анимационен герой. За това ще започна с него. Той е плосък и зелен. Водата в морето е мокра и студена. Или топла. Черешата и елхата на двора са твърди, покрити с кора и имат листа или иглички. Един и същ предмет има много качества. Едно и също място има много и различни измерения. Парадокс е, че могат да се наричат с еднакви имена, макар че се подразбират различни неща – черешата и елхата са дървета. 

Така е и със страната и държавата – две различни понятия, които често не можем да разграничим. Държавата може да включва няколко страни, понякога дори много страни. С годините те могат да се слеят в една, което на езика на учените се нарича конвергенция. Могат и да не се слеят. Примери много – САЩ, Канада, Руската Федерация, Белгия и ред други страни. По обичайния исторически път – от племето  към народа  и от  народа към  нацията преминават далеч не всички. При това няма нищо вечно – индусът, евреинът и китаецът може да стане канадец от съответния произход. През последните години има почти милион араби, които по обещанието на Меркел ще станат германци. Много по-здрави на Хитлер и неговата чиста раса!

По статистика на съвременната карта на света има 193 независими държави, около 100 независими територии и абсолютно самотната като бедна стара мома Палестинска автономия с нейния непонятен статус и неутолим апетит – политически и финансов. Далеч повече са държавите, които са отишли в историята – разпаднали се или погълнати от съседите им. С редки изключения гражданите им помнят историята си и чакат щастливо стечение на обстоятелствата за да върнат на страната си изконната и независимост. В Шотландия това видимо ще се случи по парламентарен път. За суданския Дарфур – по партизански, а в Северна Ирландия – по ирландски - както се получи, в зависимост от количеството и качеството на изпитото местно уиски…

Но да се върнем на въпроса – едновременно живеем и в страна и в държава. Страната преобладава в ежедневието ни. Държавата почти я няма. Децата се раждат от майките си, а не от Гражданското, което само  издава Удостоверение за раждане, в което описва кой, кога, кого и от кого е родил. Птиците летят в небето на страната, а не на държавата. Полето, гората и планините са в страната… Концесиите на златните находища, унищожаването на колекцията на Семенния фонд и всеобхватната корупция – това е държавата. Сръндаците в горите на резервата край Попово са страната, докато държавата се появява с довтасалият  на вертолет столичен негодяй , на когото местните негодяи организират ловен излет. Поздрави на един бивш Президент и на неизвестен брой държавни мъже, спортисти и шоумени – всичките бракониери. 

Думи и дела! „Всичко, което направих е в интерес на Франция!“ Думите на Ришельо периодически звучат от устата на нашенските политици – най вече от тези, които са се ояли, разбирайте и онова физиологическо действие, свързано с отделянето на преработената храна. След това си хващат самолета и кой където види – я в Лондон, я някъде из екзотичните страни… Далече от народната любов ... и най-вече от данъчните.

Историята на човечеството и на България в частност показва, че  когато населението на страната е било притискано  и мачкано, то винаги е реагирало  по един и същи начин – изпращало е на майната им поредните тирани.

Все още у нас са  в добро здраве поколенията, преминали през родната казарма. Има много лекари, икономисти, търговци, шофьори и представители на много други професии, които все още могат да стрелят точно от всичко, което има цев и спусък, нагледно обяснявайки

на самозабравилите се управници коя е най-добрата смазка за щика. Просветените хора  във всички времена и държави винаги са били наясно, че спасението на давещите се и в ръцете на самите давещи. Но това е само в краен случай. Във всички останали случаи населението просто си хваща пътя. Последният може и да изключи осветлението на Терминал 2.

От нас зависи кога и как да си върнем държавата, която максимално да се припокрива със страната. И да не допускаме повече думите на Ришельо да звучат от устата на самозабравили се  „държавници“.