До какво ще доведе днешното плачевно състояние на икономиката, културата и образованието в България? До залез на тринадесет вековната страна и нейната история? Или това е определен етап по пътя в превръщането и в "Дунавски емират", съпроводен от поредица кризи, най-острата от които е демографската? Ще излезе ли Родината ни от тези изпитания обновена? Или само променена? При това обновена като Япония, Китай и Израел, които обновявайки се запазват същността си.
Отговорите на тези въпроси са комплексни и не еднозначни. Едно е ясно - ако имаме информация за това как се е развивало човечеството в продължение на последните няколко хилядолетия, на основата на тези данни ще можем да моделираме бъдещото му развитие. Проблем е, че не разполагаме с тази информация и не можем да я имаме поне докато не се изобрети машина на времето.
Представите ни за това, как се е развивало човечеството през последните пет хилядолетия са съвсем бегли и откъслечни, и до колкото ги имаме - се дължи на писмеността. Археологията добавя още десетина хилядолетия и така се оформя огромен масив от данни за цивилизации без писменост, който трудно би могъл да се систематизира и интерпретира. Сравнителното езикознание позволява относително да се формират основните езикови семейства на планетата за последните десет - дванадесет хилядолетия, както и да се направят някои обосновани предположения по отношение на още две - три хиляди години.
Безспорно, обработването на лингвистичните данни съвместно с генетическите, и свързването на резултата от това с археологическите масиви е сизифовски труд, началото на който бе поставено неотдавна. Имащата отношение към ранните етапи на човешката история палеонтология също не може да помогне за решаването на поставените въпроси. Като извод - към ден днешен остават достоверни само историята и археологията за потвърждаване или за отхвърляне на определени исторически догадки.
От малкото народи, видели с очите си последните няколко хилядолетия, през които човечеството е записвало своята история, само два са водили своите хроники редовно и са доживели до наши дни: евреите и китайците.
Съвършено различните им стратегии за оцеляване са довели с еднакъв успех до един и същ резултат: еврейската и китайската държава съществуват и се развиват динамично, също както съществуват и динамично се развиват еврейската и китайската диаспори по света. Въпреки огромните различия между тях, тези народи са и ще бъдат сред лидерите в съвременния свят.
Китайците са създали цивилизацията и държавата си приобщавайки към себе си околните народи. При това завоевателите - монголи и манчжури - в края на краищата са станали част от света, център на който е оставала Поднебесната империя. В наши дни са налице многомилионни колони "хуацяо" в страните от Югоизточна Азия, в проспериращ Сингапур и в ред други страни. Европа и САЩ не правят изключение, съдейки по броя на китайските ресторанти и китайските пунктове за обществено пране. В резултат - една четвърт от населението на планетата са китайци. И ако това не е успех, какво бихме могли да наречем с тази дума?
Връстниците им - евреите, чиято история слага началото си на противоположния край на Азия, няколко пъти са възстановявали независимостта си и накрая са построили държавата си без държавни институции, опиращи се само на знания и на родова памет. Еврейските общини в продължение на две хилядолетия са живели в диаспори без да имат собствена страна. Интересно, но създаването на държавата Израел не е довело до унищожаване на еврейските общности по света. Съществуващи в почти всички краища на планетата, те са залог за безсмъртието на народа си. Асимилацията, на която системно са били подлагани евреите, както се е оказало не променя ГЛАВНОТО:
Загубвайки много, смесвайки се с местните жители, говорейки на различни езици, използвайки други продукти и рецепти за хранене, овладявайки до съвършенство чуждата култура и като правило, обогатявайки я непропорционално на своята численост, евреите са си останали евреи. При това, ако говорим за приноса им в развитието на човешкото развитие, те заемат едно от първите места. При тях е налице модел на поведение, отработен и съхранен от библейски времена, който се е оказал един от най-успешните в съвременния свят: непрекъснато самообразование, наклонност към изучаване на абстрактни дисциплини, тренировка на паметта, интерес към новото, възприемчивост към чужди постижения, съчетаване на теорията с практиката... Свободните професии, науката и бизнесът изискват именно такова съчетание на качества.
Само разбирайки този модел на поведение, можем да си обясним защо Израел, при неговите съвсем скромни мащаби, е технологична, информационна и политическа свръх държава. За сведение - по брой нововъзникващи бизнеси в областта на високите технологии Израел е на второ място в света след САЩ. На трето е Европейският съюз, обединяващ 28 страни!!!
В обобщение :
Китайците и евреите знаят, че ги е имало, има ги и ще ги има! И не е толкова важно през какво са преминали, не е дори толкова важно какво се случва ! Важно е, че знаят, какво им предстои! Те са носители на паметта - на своята и на народите около тях и на тази основа са строили, строят и ще строят своето бъдеще. Всеки от двата народа - по своему!
В този ред на мисли - Какво я чака България?
Нищо добро, ако съдбата и се предопределя от хора, прочели през живота си само две - три книги от задължителния списък в началното училище. И една бонус - "Винету"!
Нищо добро, ако под ръководството на поредната Кунева образованието ни продължава да се "обдишва" от съмнителни фондации от типа на "Америка за България"!
Все пак съм оптимист! Началото е положено на 13-ти ноември с избора на Президента Радев - човек образован, независим и четящ.
Дано държавните мъже от целия политически спектър /визирам Томислав Дончев, Радан Кънев и хората около тях/ успеят да излязат от сянката на "Човека - Слънце" и на "Командира" и се включат в строителството на съвременна България. Всеки по своему!
Ако всичко това не се случи по една или друга причина - чака ни споменатия в началото "Дунавски емират"!
Бог да пази България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар