сряда, 30 ноември 2016 г.

За Корсиканския синдром в българската действителност


Всеки средностатистически българин знае със сигурност три неща - как се възпитават деца, как се живее с кеф и ...как се управлява държава. Не е важно дали е ерген или е успял да премине през три развода, дали е трезвеник или алкохолик, дали е принципен безделник или работохолик...Не е важно какъв е. Но тези три неща се знаят винаги от всички!
Може да се поспори по въпроса за възпитанието на децата, отбелязвайки, че опонента не е отгледал дори едно коте. Начинът на живот също е дискусионен. Но това, що се отнася до управлението на държавата - не подлежи на обсъждане!
Светът е пълен с деца и всеки си живее живота, поне докато не умре... Но държавите на планетата са по-малко от двеста и вероятността опонента ви да познава някой, който реално управлява държава клони към нула. Това дава простор за развиването на всякакви теории и "гениални" идеи.
От кварталното кафене в Сарафово до Лоби - бара на "Гранд Хотел София"в столицата и от пицария "Мама миа" зад Парламента до студиото на кабеларката в Бургас е пълно със самоуверени хора, с дипломи или не, цапнати в устата или говорещи политически коректно. Имената и местата се променят, но апломба - никога! Всеки се има най-малко за стратег, наблюдавайки политическите боричкания отстрани. 
В контекста на ставащото тези дни се сетих за един артилерийски поручик от провинциална Корсика, чиято съдба е известна! Умря сам самичък на самотен остров!

Няма коментари:

Публикуване на коментар