За Бойкономиката

Много българи, отначало под сурдинка, а след това и на висок глас, определят икономическата /и не само/ ситуация в България БОЙКОНОМИКА. Мнозина употребяват този термин, но малко са в състояние да го опишат. На практика БОЙКОНОМИКАТА е своеобразно повторение на Административно-командната система, изградена в България през периода на тоталитаризма. Въпреки това те се различават както ананасът се различава от кедровата шишарка. На външен вид са сходни, но размера, вкуса и аромата са несъпоставими. Краде се повсеместно – на всички нива. При това практически открито, доколкото Интернет и без Георги Кадиев и Борис Марков маркира всичко и посочва крадците с точните им имена. Инженер Лазаров от Пътната агенция и подопечните му постоянно са във фокуса на прожекторите. Видно е, че това не безпокои никого! Чиновниците, размножили се свръх всякакво приличие се превърнаха в новите олигарси и новобогаташи . Всеки проект – от големия европейски инфраструктурен – до смяната на водопровода и канализацията в местното читалище се представя помпозно, отразява се подобаващо в медиите и дава своето ресто по веригата. Главната идея на всички проекти – от магистралите, през проектите за нови учебници за децата до отпечатването на винетните и застрахователни стикери се състои в това да обогати директно и индиректно своите инициатори. Показател от рода на резултат – не интересува никого. Търгът е проведен, спечелен е от ПРАВИЛНАТА фирма, цената не е подбита… парите са УСВОЕНИ и разкешени.След това улици и магистрали пропадат на втория месец експлоатация, брегови съоръжения се пропукват под напора на вълните, полуграмотни ученици постъпват в университетите… И за цялата тази мръсотия виновни няма. Всичко е изпълнено точно по заданията, в детайли. По закон ли е – по закон е! В закона , относно пропадналите пътища и неграмотните деца не е написано нищо. Той е врата в полето, която се заобикаля ежедневно. Построеното в материален и в духовен план се руши, но парите за сметка на това остават във хората, измислили административни шлюзове на пътя на финансовите потоци, които отварят след получаване на исканото. Като не винаги то е само пари – гласовете за изборите също са конвертируеми. Особено, когато наближават избори. Огромното количество инициативи и фестивали на местно, областно и държавно ниво преследват единствено и само тази цел /защо ли си спомних за Солунската митница/ като поставят в ъгъла родната наука, масовия спорт, и ред други обществено значими дейности .

Съставните части на Бойкономиката са „демократичност“, „самокритичност“, крадливост и общителност с медиите. Част от медиите задават своите неприлични въпроси, но дявол знае дали някой ги чете /гледа/. Законовите процедури се спазват щателно и на всяка цена.Критиката от върха на системата е непрекъсната и по честността и твърдостта в оценките превъзхожда дори критиките на опозицията! Но какво от това… Грабителството на обществения ресурс върви в особено крупни размери. Споменатият по горе Георги Кадиев може да напише докторат по темата, само за случващото се в Столична община. Ситуацията напомня случилото се в Щатите и във Великобритания в периода на класическия капитализъм. В световната литература всичко това е описано – Марк Твен, О’ Хенри, Смолет, Филдинг, Драйзър, Джек Лондон. В нашата литература има един прекрасен Георги Стаматов, но написаното от него е недостатъчно. Време да се роди българско перо, което цялостно и безпристрастно да опише този чутовен феномен – Бойкономиката.

Оставям темата отворена.