КАДРИТЕ РЕШАВАТ ВСИЧКО!

През последното десетилетие технологичното развитие в световен мащаб видимо се ускори . Отчитаме ръста му ежегодно, като за периода след 2011г се вижда ясно изразената му не линейност. Макар, че бяхме подготвени отчасти за такива скоростни изменения /все пак пред очите ни новите технологии само за две десетилетия изминаха път, който традиционните отрасли изминаха за столетие/ скоростта на процесите стъписваха почти всички, в това число и управляващите партийни елити. Появата на платформата „Uber“ изведнъж постави под въпрос съществуването на професията таксиметров шофьор. Знаково! И това е само началото! На прага сме на Четвъртата технологична революция, която ще засегне всички сфери на живота ни, ще измени структурата на икономиката и ще направи излишни много професии от старите отрасли.

На фона на това тези предизвикателства пред партийните ръководства застават принципно нови задачи, изискващи принципно нови ключови компетенции. На вратата чука изискването всеки ръководител да може да живее и работи в ситуации на неопределеност, отчитайки и управлявайки протичащите нелинейни процеси.

Именно тук се наблюдава колосалното несъответствие. Технологиите на управление на протичащите изменения и на развитието на личностните способности на отделния човек видимо изостават от предизвикателствата на епохата. От това произтича необходимостта за формиране на нови хуманитарни / а защо не и на политически в рамките на обществото/технологии , които ще позволят на лидера , в състояние на турболентност не само да посреща, но и да управлява динамичните процеси. Наложително е у ефективния ръководител /партиен, държавен, общински/ да се формира така нареченото „сложно мислене“: да се научи да възприема и да реагира бързо и адекватно на постоянно възникващите нови връзки и условности, да ги държи в полезрението си и да улавя и най-незабележимите сигнали за изменения . В динамиката на съвременната реалност желязната логика все повече и повече се превръща в атавизъм: оставайки в рамките на причинно-следствените връзки, лидерът не само няма да може да управлява сложните системи и да улавя възникналите връзки – той дори няма да ги забелязва. Това се отнася както до външната среда – други партии и опоненти, но и за процесите в структурата на своята партия. При новите условия центровете за генериране на нови идеи непрекъснато ще се менят, а лидерът ще е длъжен както да поощрява самоорганизацията и активността на съмишлениците, така и своевременно и бързо да пресича всички проекти, водещи развитието на партията в задънена улица, да задава необходимия темп и посока на развитие. Това е именното онзи висш пилотаж, който предизвиква постоянния спор – управлението наука ли е или изкуство. Все пак, по мое скромно мнение, „нелинейния мениджмънт“ може да се научи, ако се усвои свръхсложното мислене и се придобият навици за работа със сложни многофакторни обекти.

Когато става въпрос за сложни и многопластови системи като партиите, задачите по подготовка на лидерите от местно и централно ниво, по подготовката и провеждането на предизборни кампании са сложни ,комплексни и не подлежат на описване с прости алгоритми. Стратегията на развитие и управление на подобна структура е подчинена не на една, а на множество цели - от местен и национален характер. Затова такава организация може да бъде ефективна само за сметка на баланса на всички поставени цели. 

И накрая като извод – отмина времето, когато партиите слизаха при избирателите си кампанийно – от избори на избори. Предизвикателствата на времето изискват работата на всички нива да е постоянна. Намирам абсолютно сходство между фазите на маркетинговия живот на един продукт и цикличността на изборния процес. Разработването на следващия продукт ВИНАГИ следва да започва когато текущия продукт е в апогея си. Останалото води до фалит. И да припомня крилата мисъл на Чичо Джо - Кадрите решават всичко! Гответе ги!