Националност имат всички. Присъщо и на човек още от времето, когато е бил изключително и само биологично същество, да разделя заобикалящите го на свои и чужди. При животните това свойство също е добре изразено. Близките родственици образуват семейството около лъвовете, слоновете, вълците и дори при делфините и китовете, по същия начин както това се случва при хората. Семействата обаче се присъединяват към по-големи групи не винаги и не при всички. При хората семействата се групират в род, при слоновете - в група. Конете се събират в табун, а останалите копитни - в стадо. Вълците и кучетата се групират в глутница и само "...котката живее сама и само през пролетта - с котака..." както се пее в една песен, която се пее обикновено след третата ракия.
Изучаваме поведението на животните, четейки книгите на Гржимек за опитите му във Вермахта, а по-късно и в Серенгети. Интересно ни е да прелистваме и Конрад Лоренц, поставил основите на съвременната етология и получил Нобелова награда през 1973Г за откритията си в областта на организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение !
При хората е далеч по-сложно.
Човечеството, в своя генезис, е било простичко устроено: семейства, групи, родове. След родовете става по-сложно - следващите нива - племена, съюз от племена, народи и нации градират в своята комплексност. С всички съпътстващи този процес разколи и интеграции на чужди групи. В този процес са еволюирали езиците и са се появявали диалекти. Създавали са се и са се разпадали териториални образования: градове - държави, княжества, царства, империи или републики. Но където и да е живял човек, на която и да е държава да е бил поданик, той винаги е имал националност.
Тя често е била за него гордост, но не рядко и проблем - особено ако е живял в обкръжение на хора, отнасящи се към неговата националност, в най-добрия случай - недружелюбно.
За класически пример на уредена система за национално равенство се посочва винаги американската. Тази система за равенство на националностите се е опирала на това, че никой формално не се е интересувал от това. На практика междунационалните отношения са били в целия диапазон на махалото - от крайната ксенофобия - до явната политкоректност.
Мартин Лутър Кинг в много по-голяма степен е заслужавал да стане президент на Съединените щати, от Барак Хусейн Обама. Но нищо повече от куршум не е можел да получи по това време в Америка.
В 60-те години на миналия век системата е получила първия силен шамар, през 90-те - последния. Но в продължение на по-голямата част от историята на САЩ, страната не е живяла по заветите на "бащите на нацията" : "Бог е създал хората равни". И и самите те са живели в съответствие с поговорката "Бог е създал хората различни, но полковник Джон Самуел Смит е изравнил шансовете им"!
През първото десетилетие на 21 век Европа считаше, че тя е и ще бъде еталон за образцови междунационални отношения. Постепенно в белгийските, немските и особено във френските градове се обособиха цели анклави от последователи на салафитския "чист ислям". Как ще се интегрират тези хора е въпрос деликатен и ...взривоопасен. В момента чиновниците в Брюксел балансират неуспешно между радикалните ислямисти и ултрадесните партии. Това в близко бъдеще може да взриви Европейския съюз, което ще е потвърждение на твърденията, до къде може да доведе бездействието на политически коректните, но не контролиращи ситуацията власти.Парадокс е, но във висшите ешалони на властта в Германия, Франция и Великобритания съществува наивната до идиотизъм идея, че могат да се договорят с радикалния ислям и предприемат конкретни стъпки в тази посока.
Именно това се случи в Либия където европейците откриха с действията си пътят на "Ал Кайда" към властта. Те не осъзнаваха, че опитите за водене на преговори с радикалните ислямисти са единствено и само опити за водене на преговори с техните убийци. Проблемът е в това, че с тях може да се говори само за това, къде, как и с какво те ще ви унищожат.Тяхната непосредствена цел е унищожението на толерантния европейски ислям и замяната му с крайното ислямско течение - ДЖИХАД.
Разликата между европейците, изповядващи исляма от повече от 600 години и радикалните ислямисти е огромна. Тя се дължи на една съвсем елементарна причина. В годината, в която Гагарин е полетял в Космоса, в Саудитска Арабия е била в апогея си търговията с роби. Поданиците на монархиите от Персийския залив имат много пари, карат скъпи коли, някои от тях летят на частни самолети, много от тях ползват Туитър и Фейсбук посредством последните модели на Айфон и Айпад, но това са същите тези хора, които до преди 50 години са имали роби и са търгували с тях. Европейските мюсюлмани, съжителствайки със съседите си на територията на стария континент имат ценностна система, съизмерима с тази на останалите му жители.
Това не бива да се премълчава, а още по-малко да се забравя!
Противното е предателство към предците ни и към бъдещето на поколенията ни!
Бог да пази Европа, че Юнкер, Меркел и компания са полудели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар