Като цяло в България не можем да се похвалим с някакви особени традиции и принос в движението за трезвеност. У нас хората обичат да си пийват с повод, а и без повод. Независимо дали са християни, мюсюлмани или атеисти. В края на своето управление Тодор Живков бе принуден от тогавашния "голям брат" да предприеме непопулярния опит по прилагане на своего рода сух режим, макар и в олекотен вариант. Помним - силните питиета се сервираха в заведенията едва след отмерването на осемнадесетия час по радиото. За да няма претенции от страна на властите, че се сервира по-рано, както и от страна на населението - че се закъснява. Националното радио бе по своему арбитър.
Явно забраненият плод се оказа твърде сладък. Твърде е вероятно сламката, която препъна тоталитарния режим, преди това да е била поставена в чаша с лимонада!
Пие се не само в България, и не само при депресивни диктаторски режими, не познали светлината на демокрацията! В Съединените щати, Великобритания и в Скандинавските страни местното население пие в условията на развита демократична система, имаща дълбоки парламентарни корени. Нашият средностатистически пияч не е и сънувал мащабите на английските джин - бунтове, финландските водка - турове и американската търговия с алкохол от времената на сухия режим!
Пиещият човек е склонен да се примири с окръжаващия го несправедлив свят, да търпи забележки и придиряния. Употребата на алкохол в умерени дози е полезна според телевизионната реклама. Във всякакво количество - добавя водачът на крайните ни националисти и вдига скандали в самолета. Наздраве и на още един лидер на патриотите, както и на един бивш плевенски кмет !
Не искам да взимам хляба на моралисти и икономисти, напомняйки за вредата от пиянството и отражението му върху семейството и падащата производителност на труда. Трябва да се отбележи нещо по-важно: как алкохолът влияе на отношенията между народа и неговите "слуги".
В нормална ситуация леко пийващите граждани са склонни снизходително да се отнесат към предлаганите им възможни варианти за бъдеще. И виждат това бъдеще предимно като светло, тъмно и ...не филтрирано. Независимо от моментната ситуация властта представя бъдещето единствено и само като светло. Нейните врагове - опозицията винаги говорят за тъмно...Народът, имащ опит в оцеляването, както по време на социализма, така и след него, очаква нещо средно - не филтрирано!
НО ТОВА ВИНАГИ Е САМО ДО ВРЕМЕ!
Българите не могат да си представят, че може да ги управлява някой, който е започнал цинично да ги оправя. Ежедневно!
В народопсихологията ни има в достатъчно количество прагматизъм, умение трезво да се гледа на нещата и недоверие към лаладжии, разтягащи поредната мантра за европейски ценности на фона на потоците мигранти, заливащи страната. Истина е, че българинът дълго време не демонстрира на управляващите го какво си мисли за тях. Но търпението му е до време. Именно за това всеки протестен вот у нас е ВИНАГИ сюрприз за властимащите и се случва под формата на спонтанен взрив. Примерите с Костов, Станишев и Борисов са показателни. Единият онемя обиден, другият се скри в Брюксел, а третият се върти като калайджия и се чуди от къде го сполетя тази народна "любов"...
Какво мислят хората за своите водачи може да се разбере от вицовете и анекдотите, които разказват за тях. За Чорбаджията и Хитър Петър в миналото, за Бай Тошо през 35 години от новата ни история и за Бай Хой в днешно време. Май само за Цар Борис няма вицове, но това е една друга тема - за образование и възпитание. Както казваше една моя преподавателка - Култура има само там, където се срещат образованието с възпитанието!
Та да не се чуди Бойко защо Народът не гласува за неговото МАГАРЕ / в случая магарица/.
След като с поведение и дела си допуснал да си популярен като Боко, Тиквун и Бай Хой, е въпрос на време да те качат на шейната при Костов и Станишев!
И като извод: Що ли му трябваше на Бойко да слуша Горанов и да затваря селските казани?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар