петък, 16 декември 2016 г.

ИСТОРИЯТА И РОЛЯТА НА ЛИЧНОСТИТЕ В НЕЯ

Всички ние, завършили поне едно от образованията си по времето на Народната република , изучавахме историята като смяна на обществените строеве и резултат от класовите борби. И най-важното - като следствие от излизането и борбата  на масите на историческата  арена. С тези кратки фрази, напомнящи средновековна схоластика, се обясняваха религиозните течения, смените на династиите, великите географски открития, революциите, двете световни войни и последвалата ги "студена". Мимоходом се споменаваше и за ролята на личността...
В литературата всичко това бе представено  далеч по човешки. Романите на Дюма и Юго бяха значително по интересни - нищичко за класи, маси и формации не се  споменаваше в тях. Но в книгите им бе пълно с история и с личности, които са я писали в първо лице, единствено число. Беше понятно, че подбора на кралиците и отношенията на Бъкингам с Ришельо не са играели особено важна роля в съдбата на хугенотите на Ла Рошел, да не говорим за английско - френските отношения като цяло. Но смътното подозрение, че само с голите марксистко-ленински заклинания в историята не може да се мине, терзаеше съзнанието ни -  на ученици и  по-късно на студенти. Уверен съм, че и на много от преподавателите ни. 
В по-зряла възраст запознаването ми с това, което се е случвало в кулоарите на родната, а  и на световната политика, само повишиха тези подозрения. Ролята на личността в историята се оказа много по значима от това, което можеше да се допусне, изхождайки от теориите, които в Народната република бяха догма. За каква роля на масите може да се говори, ако Президент на Щатите не е идеалиста Джими Картър, а твърдият до бруталност Роналд Рейгън? Или лидер на Китай не е Мао Цзе Дун с неговите "културни революции" и "големият скок", а Дън Сяо Пин - образец за прагматик и доказан стратег? Или лидер в България бе не посредствения Вълко Червенков, а разстреляния Трайчо Костов? От личността на лидера зависи не само много - от личностните му качества зависи почти всичко. Както и , че самият той зависи от своя екип! Историята на съвременна България в тази и част не се отличава по нищо от световната. Къде щяхме да сме сега, ако вместо Желев начело на СДС бе застанал Дертлиев? Или ако на мястото на Първанов бе застанал Николай Добрев! За Борисов и Томислав Дончев това важи с особена сила!
Днешният средностатистически български лидер бихме могли да поставим в категорията - "ни риба - ни рак"! Той не е баща на нацията, а политик, който се е възкачил на родния политически Олимп случайно, и също така случайно слиза от него без да е оставил нещо значимо след себе си, освен гафовете, които е сътворил. Особени благодарности на Царя , Станишев и Борисов за ролята им в потвърждаване на тази теза. Нашенският лидер го притесняват рейтинги, компромиси, преса, интересува го отсъствието на компромат срещу него и наличие на такива за основните претенденти - на държавно, а и на партийно ниво. Решенията, които днес той взима, ако изобщо взима такива, зависят от множество фактори. Да се определи в тази политическа мешавица определен държавнически курс, следващ поне някаква  минимална последователност е почти невъзможно. Да не говорим за това, че интересите на държавата в повечето от случаите може да не са сред приоритетите му. Съвременният български лидер е готов да пожертва тези интереси заради идеята за единна Европа и заради участието на страната ни в НАТО. Той е объркан като пате в кълчища : Привързаност към евро-атлантическите ценности, каквото и да означават те, или потенциални атентати от привърженици на "Зеления интернационал", допускани на територията ни именно заради тези ценности? Да се защити самостоятелността в политиката на Правителството ни, облечено с доверието на народа, или пълно подчинение на Еврокомисията, която никой от нас  не е избирал?
Той с особено постоянство  извървява правилно всяка тактическа стъпка в абсолютно неправилното и губещо  направление. Не е ясно как може с години да се действа без стратегия, но на нашенския лидер това се отдава. Няма топките на Орбан!
В случая не визирам само моментния лидер, става въпрос за основната маса от потенциалните национални лидери - Лукарски и  остатъците  от рефоматорите дори са под чертата. Патриотите - също... най-вече, че целят само битовата престъпност. Докато мафията и корупцията прояждат държавата до самия и връх! Социалистите от рода на споменатия Станишев , съпругът на Омбудсмана и любителят на "Социалистическо пиво" не правят изключение.
Явно тестостеронът сред родния елит намалява прогресивно! 
Както  е ясно, че на нацията са нужни нови лидери от типа на Румен Радев, които да пишат с достойнство и чест историята на България!

Няма коментари:

Публикуване на коментар