неделя, 18 декември 2016 г.

БЪЛГАРИЯ И ТЕРОРИЗМА НА "ЗЕЛЕНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ"

Преди сто и двадесет години у нас не е имало автомобили и никой не е загивал в катастрофи по пътищата. През първата половина на миналия век екологичната обстановка в страната е била в пъти по-добра и естествено - боледуващите от астма са били в пъти по-малко... да не говорим, че алергиите са били явление непознато. До преди тридесет години, малко българи пътуваха зад граница и нямаше как някой да донесе от някъде екзотични болести.
Съвременният тероризъм е проблем, приличащ на стихийните бедствия и на  криминалната престъпност. Държавата може да им противопоставя огромна част от организационния и силовия си ресурс, но гаранция, че няма да се случи земетресение, наводнение, или да ви откраднат колата - няма, а и не може и да има. Същото се отнася и за тероризма.
Живеем в свят, в който освен стихийни бедствия и техногенни катастрофи - като тази в Хитрино, пожари и криминални престъпления, болести и транспортни аварии, има и тероризъм, с който всеки от нас може да се сблъска.
Проблемът е в това, че за България тероризмът е сравнително нова опасност, а терористите - смъртници, като този в Сарафово - още по-нова. Народът ни не я познава и не знае как да се предпазва, а още по-малко знае как да реагира, ако стане нужда.
Готово ли е обществото ни да се противопостави на тази нова заплаха е въпрос деликатен, замитан с години под политическия килим от всяка власт, независимо от политическата и окраска. Даже едно от правителствата, в лицето на Външния си министър, си позволи открито да се заиграе с терористични групи от арабския свят.
На практика готовността на обществото  означава:
- разбиране на случващото се;
- способност за адекватни действия при възникване на необходимост;
- умение на оперативно ниво да се реагира "съгласно обстановката", но без да се преиграва;
Тероризмът в България не е новост, историята му съвпада с историята ни след Освобождението, макар че оценките за убийците - революционери от ВМРО и БКП (т.с.) в учебниците от втората половина на миналия век да контрастират с това, как изглеждат тези събития в очите на хората днес.
За съжаление криворазбраните толерантност и съчувствие у повечето от управляващите доведе до явно неразбиране на това, в каква степен България е подложена на опасност  при сблъсъка и с тероризма!
От изключителна важност е управляващите и народът да разберат:
1. КОЙ и в каква степен е ПРОТИВНИК или СЪЮЗНИК при борбата с тероризма?
2. КОЙ и КАКВИ СТЪПКИ  трябва да предприеме за да могат страната и обществото да преживеят "изпитанието тероризъм"?
3. Какво следва да се прави и КАКВО НЕ СЛЕДВА В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА СЕ ПРАВИ ?!
На следващо място, Управляващите трябва ясно да кажат на народа, че тероризмът е явление, с което дълго ще е необходимо да се съобразяваме. Поне десетилетие ще трябва да можем да живеем, съобразявайки се с него, така както се съобразяваме с правилата за движение по пътищата и както се предпазваме от редица вирусни инфекции.
За да не загине в инцидент на пътя, за да не се разболее, за да се излекува, ако все пак се разболее, човек разчита не само на специализираните звена на държавата, но и е принуден да спазва ясно определени правила, с които е запознат в детството. Да - тези правила не се спазват винаги и от всички, но за това си носим последствията и се сърдим единствено и само на себе си.
Оцеляването на хората в сблъсъка им с тероризма зависи в огромна степен от това, колко своевременно органите на държавата ще изработят тези правила и колко бързо те ще се превърнат в част от нашата култура. Като миенето на ръце преди хранене! 
Има световен опит в тази област - особено показателен е този на Израел по време на Интифата "Ал Акс", когато палестинците използваха хора - бомби в безпрецедентни мащаби.
Властите в еврейската държава бързо изработиха ясни правила, които объркаха плановете на терористите и в резултат обществото се консолидира. Съюзниците на Арафат от израелския политически живот бяха прогонени от властта на поредните парламентарни избори, армията приложи руския опит по ликвидиране лидерите на терористите, прилагайки удари от високоточни оръжия, а страната продължи да живее и да се развива въпреки терористичните заплахи. Примерът е достоен за следване!
Периодичните анонси в медийното пространство, че тероризмът няма националност и вероизповедание потвърждават, че повечето от политическите партии не са склонни да подклаждат националистическо - религиозната параноя, съвсем умело наричана у нас Патриотарство. Изключения разбира се има, дори са представени в Парламента, но това само потвърждава истинността на твърдението, че "... в квартала винаги има поне един идиот..."
Трябва да ни е ясно, че в България няма  да действат нито баската "ЕТА", нито ирландската "ИРА", още по-малко "Червените бригади" от Италия! Потенциалните терористи са с ясно определен произход - "Зеленият Интернационал". За него властите в България гузно мълчат и още по-гузно действат, притиснати от съвременните реалности. Това неформално Военно-политическо обединение вече направи преразпределение на властта в мюсюлманския свят и има амбицията да разшири влиянието си и това на своите спонсори,сред мюсюлманите в Европа и по света. За целта те провеждат агресивна религиозно - идеологическа, политическа и ТЕРИТОРИАЛНА експанзия. Непосредствените изпълнители и участници в актовете на тероризъм могат да бъдат радикализирани мюсюлмани от всякаква националност. С изключение на японците - в Япония мюсюлманството е забранено със закон.
Струва си да се отбележи, че нивото на терористична заплаха у нас може да е значително по-високо, ако "Зеления Интернационал" към момента не разпръскваше сили и средства на многочислените "фронтове" на джихада - в Ирак, Афганистан, Йемен, Либия и Сирия. В този ред на мисли Руската федерация провежда абсолютно правилна превантивна силова политика в Близкия Изток, блокирайки значителна част от силите и средствата на тероризма. Буди недоумение неадекватността на повечето европейски лидери, чиито народи вече реално изпитаха ударите на тероризма. Явно,спазването на  линията на поведение за конфронтация с Русия, спусната им от отиващия си американски президент е по-важна за тях от сигурността на собствените им граждани. Реакциите на тези граждани не закъсняха и вече ги видяхме на изборите в САЩ, както и на референдумите във Великобритания и Италия.
Друг особено важен момент в развитието на съвременния тероризъм е, че след ликвидирането на Осама Бен Ладен, "Ал Кайда" направи качествен скок в дейността си, преминавайки в нивото за прилагане на "Стратегия за терористичен франчайзинг". Този момент остана някак си в страни от погледа на аналитичните звена на службите и  затова заслужава   по-подробното  обследване .
Приемайки "Стратегията за терористичен франчайзинг", "Ал Кайда" се превърна изненадващо в център за планиране, финансиране и подбор на кадри за "местните" терористични структури. Това направи възможно гръбнак на тези структури да станат "Афганистанските араби". Тази интернационална групировка воюваше в Афганистан против Москва от 1980 година. Тя бе щедро финансирана и обучавана от редица западни служби, но в последствие излезе от контрола им. Именно членове на тази групировка  се появиха по време на "Арабската пролет" в качеството си на полеви командири в Либия, те се активизираха в легалния политически живот на Тунис и Египет и взеха участие в разгарянето на гражданската война в Сирия. Завръщайки се в собствените им страни след победата на муджехидините над режима на Наджибула, те привнесоха практиката на въоръжената борба за чистотата на исляма и станаха неотменна част от инструментариума за налагане на "влияние"от монархиите в района на Персийския залив.
Българските мюсюлмани, лидерите им, както и духовните им водачи са първата цел на ръководителите на терористичната война, водена в името на победата на салафитското учение, известно у нас като уахабитизъм. Те трябва или да се подчинят на неговите догми, или да бъдат унищожени. Управляващите трябва да са наясно, че разпространението на ксенофобията, включително и от парламентарната трибуна, използването на скинхедс агитки в протести на "патриотите", помагат в изключителна степен на тероризма и укрепват позициите му сред българските мюсюлмани.
Има една изключително тревожна тенденция,  която спешно трябва да се пресече. 
Допускането и реализацията на чуждестранни инициативи по обучението и възпитанието на новото поколение мюсюлманско духовенство зад граница означава не само провал на политиката за интеграция на мюсюлманите в обществото ни, провеждана с променлив успех през последното столетие. Пряко следствие от това ще е естественото оттегляне на родните мюфтии и заместването им с обучени в Ислямските идеологически центрове в Близкия Изток религиозни дейци.
Така, ще е само въпрос на време обособяването на територията на България на етно-религиозни анклави от затворен тип. Привидно те ще са лоялни на централната власт, но на практика / Косово го показа/ ще са подконтролни единствено и само на собственото си ръководство.
Заселването на мигранти, по приетото вече Постановление на Кабинета "Борисов - 2" допълнително ще уплътни тези териториални общности и ще катализира процесите на радикализация.
Именно тези анклави, несъмнено в бъдеще - щедро финансирани отвън, ще се явят естествена база на радикалната ислямска идеология, чийто единствен политически инструмент е тероризма.
Известно ни е, че "...който не храни собствена армия, ще храни чужда..." Но кой е казал, че това не  важи и за структури и материя от духовен характер? В това число от  културен, просветен и религиозен характер! Суверенитетът на държавата е немислим без увереността в това, че духовната сфера - образование, култура и религия възпитава ГРАЖДАНИ, а не ПЕТА КОЛОНА! Специални по - здрави на Кунева и екипа и от наемници!
По тези въпроси трябва да дискутират депутатите ни, а не да се дърлят за глупости... Дано прочетат този анализ и още повече - да го разберат! Защото, както знаем, времето е един от ресурсите, който е невъзстановим.


Няма коментари:

Публикуване на коментар