Европа явно достига онази критична линия,
преминаването през която ще доведе до обществени катаклизми. Основание за тази
прогноза са вълната от терористични актове на стария континент и в Иран. Вече
се чуват гласове, призоваващи за промяна в законодателствата, свързана с
ограничаване на човешките права. В хода на приключилата предизборна кампания
във Великобритания Тереза Мей застъпи подобна теза. Според мен – напълно предизборно.
Остават големи въпросителни, относно това, как тя, в качеството си на Министър
на вътрешните работи, а в последствие и като Премиер е ръководела борбата с
тероризма, след като и дори сега не може да отдели основното от второстепенното в
тематиката. А борбата с терора достатъчно дълго време бе в нейните компетенции.
Сещам се и за българския и аналог – социоложката министър, която така и не успя
да се впише в министерството.
Днес в Европа, а в частност и в България, няма
разбирането по двата фундаментални въпроса:
1 Тероризмът е заплаха за съществуването на самите европейски държави.
2 С
терора борбата трябва да се води в глобален мащаб.
За съжаление много малко експерти в Европа
възприемат тероризма като заплаха за националната сигурност. Огромното
мнозинство го приравняват с проблем и то от нивото на престъпността и търговията с наркотици и
чакат да се реши от самосебе си, а в последствие и да затихне. Цинично се
говори, че в терористични актове загиват далече по-малко хора, от колкото да
речем в битовата престъпност и в автомобилните катастрофи. На тези „експерти“
трябва да се припомни как започна Първата световна война! Да им се зададе
въпрос – за какво загинаха над един милион войници само пред Вердюн? Дали и до
колко Европа е станала по-хуманна и по-умна за последните 100 години…
С още по-голямо съжаление се констатира факта, че в
Европа няма разбирането, че борбата с терора трябва да се води в глобален
мащаб. Политиците не разрешават на службите да обменят информация и да
сътрудничат нито с Китай, нито с Израел, нито с Русия. Европейските служби,
дори помежду си нямат постоянен обмен на информация, като англичаните дори се „сдраскаха“
с американците на тази тема, заявявайки, че повече няма да им дават пълната
информация. Като не дават – няма и да получават… От което ще последват доста
трагични случаи…
Ако Европа желае да започне борба с терора, като за
начало трябва да види как това се прави в страните, в които успешно се справят
с него – Израел и Русия.
Следва да се отбележи, че в Израел терорът е доста
по-различен от този в Европа. На практика там няма атентак, който да е извършен
от израелски гражданин. Терорът в Израел идва отвън – от палестинската автономия
и от съседните страни. Това говори за степента на интеграция на арабите,
израелски граждани, в обществото и противодействието на терора се съсредоточава
в пропускателния режим по пристанищата, летища и КПП по границата с Йордания.
Който е летял със самолет на израелските авиолинии знае за какво става дума.
Чекингът там не е два , а четири часа!
За разлика от Израел – в Европа терора се провежда
изключително от европейски граждани – поданици на Нейно величество, граждани на
Франция, Белгия, Германия. Почти няма участие на имигранти – бежанци в
терористични актове.
Европа не само не трябва да отказва сътрудничество с
руските служби, тя трябва задълбочено да изучи нейния опит в това направление.
В началото на века Русия пе залята от терористична вълна, което наложи
разработването на национална стратегия за борба с нея. Подготвиха я за пет
години, като през първите три години се променяше юридическата основа, на която
борбата с терора трябваше да стъпи. В следващите две години коренно се
преустройва работата на държавния апарат, на правосъдието, на специалните
служби. В борбата с терора са включени контрола на предвижването на населението,
добиването и обработката на информацията, пълен контрол върху движението на
паричните потоци, тотален контрол върху валутните сделки. Всичките тези
дейности са обезпечени със съответните законови промени.
В Русия това е отнело 3 години. Имайки предвид, че
икономиките на европейските страни са доста по-сложни от тази в Русия, може да
се твърди, че времето, необходимо за промени в законодателството ще е доста
повече.
Атентатът в Иран показа новото ниво, на което
преминава терора. Ако до сега в Европа той се провеждаше от „любители“
терористи, то в Иран всичко бе като по учебник. Терористите бяха членове на
отлично подготвена група, която бе обследвала обекта и бе открила слабите му
места. След което проникна в него и свърши работата си. Този тип терор очаква и
Европа.
Всичко казано до тук важи и за България. За нас е от изключителна важност да проучим опита и на Израел, и на Русия. Управляващи
и опозиция лежат на кълката, наречена евроатлантизъм и очакват терорът да ни
отмине. Допускането и хода на разследването на атентата в Сарафово от 18 юли
2012г сами по себе си говорят за „сериозността“, с която гледа държавата на него.
Въпросът е защо дори подготвени по темата политици
от опозицията като Атанас Зафиров не повдигат въпроса за законодателните
промени, които ще сложат на правилни основи борбата с терора?
Няма коментари:
Публикуване на коментар