Задължително ли е влезлите във властта да заслужават доверие?
В повечето от случаите - категорично НЕ! Въпросът - човекът, придобил властта, заслужава ли изобщо да я упражнява е стар колкото е стар светът!
Не рядко това са случайни хора, достигнали върховете на властта по волята на обстоятелствата. В ред случаи това са хора, които на пръв поглед, а и на втори, не са представлявали заплаха за никого. В други случаи - силните играчи, в хода на невидимата за обществото борба, са се торпилирали един друг и на финала се оказва най-слабия. В трети случаи, демонстративно не амбициозни хора умишлено се пускат първи на пистата за да подготвят идването на истинските лидери, след което да се върнат в небитието, от където са дошли. Да, ама НЕ! Ще има да чакате. Примерът с Лъчезар Иванов, по познат като Лъчо Мозъка, е повече от показателен. Първият депутат на Бойко Борисов, дори и след поредица от гафове, с привкус на корупционни схеми, продължава да е в Парламента и дори имаше наглостта да се изтипоса сред министрите на брифинга, даден от Борисов след загубата на президентските избори.
И като следствие, в изпълнителната власт влизат предимно хора безпринципни и хитри, авантюристи и честолюбци, готови да обещаят на всекиго всичко, само и само да получат достъп до разпределението на обществения ресурс.
Поглеждайки назад в историята, класически пример за днешните кандидати за властовия ресурс е княз Талейран, принципиалната безпринципност на когото е била пословична в Европа и която е в основата на произхода на понятието "ТОЛЕРАНТНОСТ".
Интересно ще ми е, да видя реакцията на заклетия пушач, любителя на женската хубост и старото уиски - сър Уинстън, ако по някакъв начин види съвременния европейски елит, съставен от хора със сбъркана обществена, икономическа и сексуална ориентация! Асоциирам неговия образ с всичко друго, но не и със съвременните "евродемократи" като Юнкер, например.
Историята винаги има право на избор, но този избор често е на принципа на случайността. При тази значимост и неоспорвана роля на личността на Лидера, каква щеше да е историята на Рим, ако на мястото на Цезар бе Помпей или Каталина? А съдбата на Франция, ако функциите на Робеспиер са били поети от Марат? А на Съветска Русия - ако вместо Ленин, начело е бил "поставен" Свердлов или Троцки?
В този ред на мисли - какво би се случило, ако по волята на Съдбата технократът Томислав Дончев бе наложен като Премиер във второто правителство на ГЕРБ, а Борисов се беше отдал на любовта си към кучетата, а Цветанов би взел в свои ръце ремонтите на многобройните си жилища? При този финансов ресурс, който Европа бе заделила за нас, България би усвоила далеч над мижавия процент, който под ръководството на Човека - Слънце успяхме да вложим в обществото ни... Министър на вътрешните работи щеше да си е Веселин Вучков и недоразумението Бъчварова щеше да си е социоложка от втора - трета ръка. Като прибавим и пълната импотентност на БСП, под ръководството на Миков - ГЕРБ биха били успешни поне още 10 години. И отново стигам да извод, изведен от мен в предишна публикация:
Не е толкова важно как един човек е достигнал до върховете на властта, а как и кога да излезе от нея! Главното в Голямата политика /а и в местната/ е, навреме и с минимални загуби, да се излезе от властта! А и от самата политика!
На някой стиска ли му в ГЕРБ да каже това на Борисов? Поредицата от кадрови провали, като този на снимката , доведоха до срив в доверието към него, а от там и към ГЕРБ.
Историята с НДСВ е на път да се повтори, защото единствения научен урок е , че никой не учи уроците от миналото!
Няма коментари:
Публикуване на коментар