За съвременните политици
не е толкова важно как са стигнали до върховете на властта, а кога и как да си
отидат от нея. В голямата политика от изключителна важност е навреме и с малки
загуби да се слезе от сцената.Това много добре се знае от големите спортисти и
от хората, занимаващи се с бизнес. Излизайки от фокуса на прожекторите, в пика
на славата си политикът има шанс да си запази добрата памет, парите и здравето.
Ако пропусне момента – губи и трите.
Политиката, разбира се,
се отличава от бизнеса и спорта.
Ако вътрешният глас не
подсказва на спортиста, че е време да си ходи – това го правят съперниците му.
Но той има шанса да си отиде и с известно закъснение, когато все още не е успял
да разочарова поклонниците си. Успява да си придаде благороден вид и да изрече
правилните сакрални думи относно даването на път на младите... След което отива
да се занимава с разработване на ресторанта
си, да се снима в рекламите на спортни
стоки и да играе голф. Всички го помнят – какво повече да иска! Той е щастлив!
В бизнеса е далеч
по-сложно. Днес акциите растат, утре пазарите рухват. Идва криза – построените апартаменти
не се продават, продажбите на коли не вървят, хората си пийват аперитива у дома
и не припарват до ресторантите. Пълен банкрут на хоризонта. А и пустия му
прогрес – до вчера си правил най-добрите нокии, а днес хората търсят айфони.
Инстинктът подсказва да се продава бизнеса! Но какво ще кажат партньорите,
какво да се прави с офиса, как да се раздели със секретарката? В Нова Гвинея
преди 10 000 години са правели най-добрите в света каменни брадви. Правят ги и
до сега, но пазарът се е свил в рамките на острова, и то не на целия, защото
автомат „Калашников“ и при папуасите си е автомат „Калашников“ – най-добрия
аргумент в дружеска дискусия.
Затова умният бизнесмен
навреме кешира и произнася същите думи като спортиста. След което ходи три пъти седмично в
неговия ресторант, гледа рекламите му и играе с него голф. Всички са го
забравили! С данъчните инспектори вече може да си говори за лов, жени и
времето. Той е щастлив...
За съжаление политикът на
нашите географски ширини почти никога не си отива навреме. На практика никой не
използва главното, а може би и единствено достижение на демокрацията – този,
който е на върха има право да се откаже след края на срока си. Той не е длъжен
да чака да го изкарат с краката напред, да лежи в затвора, да бяга от
столицата, да чака революция, да бъде роб на робите си. В какво се крие
разликата между Големият бял вожд в Белия дом, Вашингтон, окръг Колумбия и
Президентът на Централно африканската република? Този, който е във Вашингтон
има срок и след изтичането му, оставяйки ключовете от ядреното куфарче, започва да пише мемоари, за нищо не отговаря и
е щастлив. Другият е на поста си, докато не бъде застигнат от народната „Любов“.
Къде в този ред на мисли
са българските управляващи?
За съжаление заниманията
им със спорт са на ниво – да дуе мускули пред репортерките. Биснесът им се е
въртял в кръга на „ дадоха ми, взехме им, респектирахме ги“. Нито спорта –
спорт, нито бизнеса – бизнес. За това са някъде между Вашингтон и Афррика, но
почти на границата на Африка. Това обяснява своевремменната подмяна на
бронираните автомобили на властта. Народната „любов“ е непредсказуемо неизбежна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар