ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА ОБОСНОВКА НА ОПТИМИЗМА

Там, където песимистът вижда проблем, оптимистът вижда решение. Трудности винаги е имало, има и ще има и тяхното решаване дава възможност на човечеството да върви напред. Докато има изпитания - ние се чувстваме живи. Докато страната решава проблемите, създадени и от некадърното и управление, от съседите и и не на последно място от народа и, тя съществува. Отсъствието на проблеми не означава, че е настъпило светлото комунистическо бъдеще, обещано ни от Тодор Живков. Спокойствието и леността в държавните дела означава старост, с присъщите и немощ и мърморене. Европа е красноречив пример за това. 

След Великото еврейско  въстание  /132 - 136г/, римският император Адриан  е изселил от родните им земи всички евреи и е сменил наименованието на територията от Израел и Иудея на Палестина. За тези си действия той е проклет от древните евреи. На тях им е било забранено да живеят в Палестина и в Иеросалим, където са били заселени римски колонисти, които за разлика от от днешните еврейски колонисти, никой не е притеснявал за нищо. Все пак до създаването на ООН са оставали хиляда и осемстотин години. Между другото Адриан е бил напълно нормален император, но въпреки това равините по света ежеседмично го проклинат в продължение на близо 20 столетия. По мое мнение - те трябва да му благодарят.

Самаряните, които никой не е изселвал, са били по численост колкото евреите и са преживели походите на кръстоносците, които от своя страна са създали  съвсем по детски   Притчата за добрия самарянин. А после и извода, че всички самаряни са добри...Имало се е предвид, че дори самарянина може да е добър, но кой да се занимава с дреболии. И така - евреите, които в зората на нашата ера са били около 5 - 6 милиона и са съставлявали около 10% от населението на Римската империя, в средата на миналия век, живеейки в диаспори по света са достигнали 16 милиона. За деветнадесет столетия,живеейки в диаспори по света, те са нараснали почти три пъти. Не е много, но отчитаме, че за този период са изчезнали и  много народи, които са имали уредени държави. А от самаряните са останали 500 - 700. Не хиляди. Да - 500 - 700 души. Ако Империята при Адриян бе оставила евреите в земите им, съдбата им не би била по-различна от тази на самаряните. Войските на Чингизхан и Тимур не са оставяли много живи хора по пътя си.

Ако за някой  примера е не адекватен ще напомня, че историята на евреите е серия от национални катастрофи. Въпроса е в това, как народът гледа на тези катастрофи? Евреите винаги са били оптимисти и са търсили решения.

И един последен пример от еврейската история. В резултат на Иудейската война страната е била окупирана и разорена, а голяма част от населението и е било отведено в робство да строи пътища и сгради, в това число и да строи  построения по това време Колизеум. Храмът е бил разрушен, Иеросалим - опожарен и разорен! Свещените предмети са станали военни трофеи...като цяло - нещо като нашето турско робство, но 11  века по-рано. Единственото, което евреите са успели да съхранят е била една малка "Академия" в Явне - днес бихме я нарекли кръжок по изучаване на Тора. Като следствие - там е създадена първата в света монотеистична религия, без храмове и без жреци, опираща се на изучаване на писмен текст и на неговата тълкуване. Какво е значението на тази Академия за триадата авраамистични религии, където освен Иудаизма влизат още Християнството и Мюсулманството е ясно. Както е ясно значението и за човешката цивилизация и култура. Подчертавам :
Не наличието на завладени територии, не наличието на боеспособна армия и безмерни съкровища са помогнали на евреите да преминат през изпитанията на времето. Помогнали са им Знанието и опазването на Паметта за миналото. Специални благодарности на Менда Стоянова за позицията и по бюджета на Българската академия на науките. Историята ще я запомни!  Овластените бездуховници са новите ВАРВАРИ. Чингизхан и Тимур могат да са спокойни.

Промените след 1989г доведоха до разпад на изграденото до тогава и в резултат - едва ли има страна по света, в която поне двама човека не говорят български. За едни е катастрофа - за други шанс да отгледат децата си в човешки условия. Но едно е безспорно - трябва да съхраним паметта си на българи. Което още един път ми позволява да напомня за историческата обусловеност на оптимизма.