ДЪГАТА НА НЕСТАБИЛНОСТТА

Политолози от цял свят цитират Збигнев Бжежински, който определя територията от Мароко до Пакистан като „дъга на нестабилността“. Това, по мое мнение,в пълна степен  отговаря на действителността.

Преди десетилетия Съветският съюз с голяма доза ентусиазъм правеше опити да разпространява в този регион социализма. В днешно време Америка и приятели разпространяват със същия успех там основите на демокрацията. Всеки опит да бъде привнесена доза „стабилност“ в посочената Дъга се е провалял, проваля се, и както може да се прогнозира – ще се проваля и за в бъдеще. Основна причина за това, по дълбокото ми убеждение е, че районът представлява истински котел под налягане, напълнен през хилядолетията с проблеми и нерешими конфликти.

Известната и на децата  популярната поговорка за делвата с мед, на която е достатъчна  и лъжичката с катран за да я развали, приложена към Дъгата на нестабилността се трансформира в делва с катран, която някой с лъжица  мед се опитва да овкуси, след което искрено се удивлява, че не се е получило! Идиотизъм, с демократични корени!

Да се счита, че Европа може да запази гладките отношения с арабския свят, Турция, Иран, Афганистан и Пакистан, изглежда твърде наивно и може да излезе много скъпо. Припомням старата британска поговорка:  „ Арабинът не бива да се купува, той може, а и трябва  само да се наема“, характеризираща една от основните традиции на региона.

Едно е безспорно – запазването на добри отношения с всички, без изключение, играчи в Близкия и Среден изток, изисква в пъти повече паричен обем, от наличния към момента в световната финансова система.

Събитията в региона се развиват в обичайния си ритъм. За разлика от процесите в Африка на юг от Сахара, която за сега се вари в собствения си сос, проблемите на Близкия и Среден изток засягат пряко Европа и САЩ, Русия и Китай, Индия и страните от Югоизточна Азия. Те влияят на обема и ценовия баланс на пазара на енергоносителите и на състоянието на пазара на оръжие, на безопасността на световните превози на товари и на нивото на терористична заплаха, на емиграцията от страните на „третия свят“ в държавите от „златния милиард“ и екологията, на перспективите за разрастване разпространението на наркотици и на бъдещето на търговията с наркотици.

Всичко това трябва да прикове вниманието на Европа към събитията, протичащи в пространството от Атлантическото крайбрежие на Африка до Пакистан.

Да, да - ама не! Както казваше Бай Петко Бочаров - светла му памет! Европа на Меркел и Оланд си е намерила враг в лицето на Русия и е сляпа за случващото се в Близкия и Среден изток. Изцепките на проекцията им в България - Росен Плевнелиев са удачен пример за това.