Танковият гений Гудериан и изискванията към обществените лидери в 21 век.

С увереност може да се твърди, че ключовите компетенции на обществените лидери  се променят радикално. Все по-малко и по-малко ще става дума за партийните, които скоро ще отидат в историята. Вече от изключителна важност е способността те да работят в неопределена ситуация, отчитайки и управлявайки протичащите в обществото нелинейни процеси. В динамиката на съвременните реалности не бива вече  да оставаш в рамките на причинно-следствените връзки. Така не могат да се наблюдават и оценяват сложни системи, от полезрението убягват нелинейно възникнали връзки и се влиза в кръга на изоставащия. От съществено значение е и умението за математическо моделиране за управление на не линейни процеси, особено в областта на анализ и оценка на рисковете. В днешно време все по-отчетливо се очертава тенденцията за главоломното  нарастване на рисковете и в десетки пъти по-бавното им намаляване. Навременният и правилен анализ способства за вземането на адекватни и времево издържани  решения.

Това е именното онзи висш пилотаж, който предизвиква постоянния спор – управлението наука ли е или изкуство. Все пак, по мое скромно мнение, „нелинейния мениджмънт“ може да се научи, ако се усвои свръхсложното мислене и се придобият навици за работа със сложни многофакторни обекти.

Класически пример за хора, притежаващи такъв тип мислене и съответните навици за работа със сложни многофакторни обекти са генералите Жуков, Де Гол, Гудериан и Моше Даян. Малко известен е факта, че последните трима през тридесетте години на миналия век са се обучавали в школата КАМА, а веднага след това в генерал-щабен курс в Академията на Генералния щаб на Червената армия. Да – полковник Гудериан, подполковник Де гол и капитан Моше Даян , последният като офицер от армията на Негово Величество Краля на Великобритания. Няколко години по-късно те воюват от двете страни на фронтовата линия, като Гудериан осъществява бляскаво блицкрига в Европа и Русия, а Моше Даян получава бойния орден „Червено знаме“ като помощник на военния аташе,който орден е напълно заслужен при операцията за превземане на Киев през есента на 1943г.

Но да се върнем на темата за управление на многофакторните обекти. В политиката няма и не може да има приятелство – има определени интереси. Трябва да е ясно, че съюзниците , а още по-малко коалиционните партньори, са категории по-скоро митични, отколкото реални.

Интересна и паметна е реакцията на гореспоменатия Гудериан, когато му съобщили, че Румъния е влязла във войната: „Дванадесет дивизии!“ И на въпроса защо не е попитал на чия страна – отговорил размишлявайки на глас: „ А каква е разликата? Ако е на наша страна – толкова дивизии ще са необходими да я заместят, когато се провали, и точно толкова ще са необходими да бъде разгромена, ако  е противник“! И това той прави в рамките на три минути.

Такъв тип свръхсложно мислене и подобни умения за управление са необходими на обществените лидери, които управляват общини, области, министерства и държавата като цяло! Колко процента от действащите сега ги притежават? Не повече от 20%. А все повече и повече, на гореизброените лидери – от Премиера до Общинския кмет ще им се налага да работят в многофакторна среда, обусловена от нормативна уредба, но подложени на корупционен натиск, на опити за мафиотски поглъщания на държавна и общинска собственост, на чист криминален  натиск, природни катаклизми и техногенни катастрофи. И всичко това – във фокуса на прожекторите – в една открита среда и пред погледа на образованите си граждани, имащи достъп до огромен информационен ресурс.

Прав е бил Айзък Азимов - "Високата концентрация на знание при недостатъчни ресурси ще води човечеството към прогрес!" Препоръчвам написаната  от него „ОСНОВАНИЕ“  на всеки, който  има амбицията да бъде обществен лидер. Препоръчвам четивото и на  Премиера в оставка, както и на любителите на Карл Май около него! Ще им даде друг поглед върху ставащото по света и у нас.