С увереност може да се
твърди, че ключовите компетенции на обществените лидери се променят радикално. Все по-малко и по-малко
ще става дума за партийните, които скоро ще отидат в историята. Вече от
изключителна важност е способността те да работят в неопределена ситуация,
отчитайки и управлявайки протичащите в обществото нелинейни процеси. В
динамиката на съвременните реалности не бива вече да оставаш в рамките на причинно-следствените
връзки. Така не могат да се наблюдават и оценяват сложни системи, от
полезрението убягват нелинейно възникнали връзки и се влиза в кръга на
изоставащия. От съществено значение е и умението за математическо моделиране за
управление на не линейни процеси, особено в областта на анализ и оценка на
рисковете. В днешно време все по-отчетливо се очертава тенденцията за главоломното
нарастване на рисковете и в десетки пъти
по-бавното им намаляване. Навременният и правилен анализ способства за
вземането на адекватни и времево издържани решения.
Това е
именното онзи висш пилотаж, който предизвиква постоянния спор – управлението
наука ли е или изкуство. Все пак, по мое скромно мнение, „нелинейния
мениджмънт“ може да се научи, ако се усвои свръхсложното мислене и се придобият
навици за работа със сложни многофакторни обекти.
Класически пример за
хора, притежаващи такъв тип мислене и съответните навици за работа със сложни
многофакторни обекти са генералите Жуков, Де Гол, Гудериан и Моше Даян. Малко
известен е факта, че последните трима през тридесетте години на миналия век са
се обучавали в школата КАМА, а веднага след това в генерал-щабен курс в
Академията на Генералния щаб на Червената армия. Да – полковник Гудериан,
подполковник Де гол и капитан Моше Даян , последният като офицер от армията на
Негово Величество Краля на Великобритания. Няколко години по-късно те воюват от
двете страни на фронтовата линия, като Гудериан осъществява бляскаво блицкрига
в Европа и Русия, а Моше Даян получава бойния орден „Червено знаме“ като помощник
на военния аташе,който орден е напълно заслужен при операцията за превземане на
Киев през есента на 1943г.
Но да се върнем на
темата за управление на многофакторните обекти. В политиката няма и не може да
има приятелство – има определени интереси. Трябва да е ясно, че съюзниците , а
още по-малко коалиционните партньори, са категории по-скоро митични, отколкото
реални.
Интересна и паметна е
реакцията на гореспоменатия Гудериан, когато му съобщили, че Румъния е влязла
във войната: „Дванадесет дивизии!“ И на въпроса защо не е попитал на чия страна
– отговорил размишлявайки на глас: „ А каква е разликата? Ако е на наша страна –
толкова дивизии ще са необходими да я заместят, когато се провали, и точно
толкова ще са необходими да бъде разгромена, ако е противник“! И това той
прави в рамките на три минути.
Такъв тип свръхсложно
мислене и подобни умения за управление са необходими на обществените лидери,
които управляват общини, области, министерства и държавата като цяло! Колко
процента от действащите сега ги притежават? Не повече от 20%. А все повече и
повече, на гореизброените лидери – от Премиера до Общинския кмет ще им се налага
да работят в многофакторна среда, обусловена от нормативна уредба, но подложени на корупционен натиск, на опити за мафиотски поглъщания на държавна и общинска
собственост, на чист криминален натиск, природни катаклизми и техногенни катастрофи. И всичко това – във фокуса на
прожекторите – в една открита среда и пред погледа на образованите си граждани,
имащи достъп до огромен информационен ресурс.
Прав е бил Айзък Азимов
- "Високата концентрация на знание
при недостатъчни ресурси ще води човечеството към прогрес!" Препоръчвам написаната от него „ОСНОВАНИЕ“ на всеки, който има амбицията да бъде
обществен лидер. Препоръчвам четивото и на Премиера в оставка, както и на любителите на Карл
Май около него! Ще им даде друг поглед върху ставащото по света и у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар