Следновогодишни размисли.

Не едно поколение българи, сред тях и моето, израстна с мелодиите на Бони М. Песните им са леки и запомнящи се. Днес, приятел от Израел, с който се чухме по повод празниците - еврейски и християнски, ми препоръча да изслушам внимателно текста на "Реките на Вавилон". За него България е особено близка - предците му са сред спасените български евреи и се вълнува от поредните глупости, случващи се у нас.
Поразително! До сега не се бях замислял над библейската същност на текста на тази песен...
На практика всички нещастия, които са преживели евреите през последните три хилядолетия не са в следствие на чужди завоеватели, а на караниците и раздорите помежду им. Това е лош пример за просветеното човечество и е повод на безкрайна скръб за децата на Юдея, разпръснати по света. " Край вавилонските реки са се седели евреите и са плакали..."
В България тази история е известна от 70-те години на миналия век. Предимно от Песента на Бони М. Което не я прави по-малко поучителна!
Замислих се! И започнах да мечтая! Това все пак е присъщо за изправилите се на задните си крайници разумни примати...
Да даде Господ, през 2017 година да се преодолеят поне част от противоречията помежду ни. За да избегнем съдбата на еврейския народ. Вече 1/4 от българите са по света! Нека всеки от нас чуе отново "Реките на Вавилон" и да се замисли...